Приятелството

Преди да разгледаме тази тема, искам да направя някои уточнения. За приятелството в Библията е написано много и това е доста обширна тема, която не може да се разгледа просто с една брошура, като тази. Но ще се постарая да представя основните точки, които разкриват истинското, библейско, близко взаимоотношение - приятелството.
Всеки човек, млад или стар, мечтае да има един или няколко души около себе си, на които може да разчита по всяко време и във всяка ситуация. Това е един вътрешен копнеж за искрени и дълбоки взаимоотношения с близките ни. Не говоря за "ходене" на момче с момиче или за някакви мимолетни, необвързващи връзки, а за нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Реалността е, че са изключително малко тези, които са открили този вид взаимоотношения. Болшинството са с разбити сърца, или такива, които търсят, жадуват за истинското приятелство или хора попаднали в капана на примирението, на задоволството от повърхностните неща, като религиозни поздрави или престорени свръхдуховни разговори на още по-духовни теми.
Скъпи читателю, имам добра вест за теб ! Исус умря на кръста за теб и за мен, и тази жертва ни дава пълното право да се наслаждаваме на едни искрени взаимоотношения помежду си. Той ни показа лично пътя към тези взаимоотношения. Гледайки на Неговия живот ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора, хора като нас.
Първото нещо, което трябва да се запитаме е : Кой може да ми е близък приятел ? Не другарче, не познат или просто дружка, а истински приятел. Исус каза: "Вие сте Мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам."Йн.15:14 и това е критерия : Човекът върши ли това, което Исус заповядва ? Съобразява ли се преди всичко, даже преди вашите взаимоотношения, с Думите на Исус ? Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля.
Следващото нещо е: Как да вършим Божията воля заедно ? - Отговорът е кратък и ясен - в любов. "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си."Йн.15:13 Замисляли ли сте се какво значи да дадеш живота си ? Често го свързваме с драстични геройски прояви на саможертва, как нашият приятел е на оживен булевард и не вижда връхлитащ камион и ние го избутваме точно в последния момент, а сами оставаме под гумите. Но само това ли е ? По-скоро, само в такива случаи ли можем да дадем живота си за приятелите си ?
О, не - ежедневието е нашия живот ! Чувствата ни, радостите, емоциите, благата ни. Това е то! Дай тези неща, давай ги ежедневно за приятелите си.
В Библията, често животът и душата са взаимозаменяеми, в някои преводи стихът е :"..да дадеш душата си..", а твоята душа е ум, чувства и воля. Значи да дадеш живота си е да даваш чувствата си, умът си, волята си.
Твоите чувства - да можеш да ги изразяваш към приятелите си. Ние сме създадени с чувства, а или ги подтискаме или ги превъзнасяме, но едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме. Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или отчаяни. Да претъпиш, когато ти е трудно, когато мислиш че са те предали и прецакали. Да дадеш от чувствата си повече от колкото имаш. Как? - като вземеш от Божието, от Неговата любов, радост, милост. Отивайки в Неговото присъствие, ти имаш неизчерпаем източник от всичко това. Там извира реката на живота, която може да протече от теб към другите. Само ако позволиш да премине през теб, ще бъдеш и ти благословен .
Твоят ум - мисли как, кога и с какво да благословиш приятелите си. Създавай планове, измисляй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да ти правят веселото, всеки ще се дърпа от теб. Никой не обича паразитите - особено духовните паразити. Само гледат да изстискат малко повече от енергията ти, от емоциите ти.
Твоята воля - основата на едно приятелство, не е само чувства, думи или прекарано време, основата е РЕШЕНИЕ. Само върху такава основа можеш да градиш истински взаимоотношения, стабилни във времето. И този градеж продължава да става с решения.
Първото, най-важно решение:
Аз се посвещавам на приятелите си! Отварям вратата на сърцето си за тях.
Вижте, приемайки Исус за личен Спасител, ние влязохме в завет с Него и така в завет с Неговото тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. И това е то - приятелите не идват даром - за приятелството се работи и то усърдно, жертва се и то ежедневно. Ако във връзките ти с околните, най-близки твои същества, не жертваш нищо от себе си, то значи нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен Самота. Ключът от вратата на този затвор е споделянето. Исус каза: Йн. 15:15'' Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." ...Защото ви ЯВЯВАМ всичко. Това става между нас, споделяме си всичко. Това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично, да не ти пука за другите ...", споделянето е това, което Исус ни остави. Той сподели любовта Си, тронът Си, богатствата Си, животът Си - всичко.
И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля. " Не се мамете-''Лошите другари покваряват добрите нрави''"1Кор. 15:33. Когато откриеш удобрен характер, посвети се и работи за да спечелиш сърцето му, доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство? - " да принасяте плод и плодът ви да бъде траен"Йн.15:16.
В заключение искам да кажа, че приятелството стои след твоето лично взаимоотношение с Бог. Нищо не е по-важно от връзката и взаимоотношението ти с Исус. Но забележи, твоята любов към Бог се измерва и с любовта ти към приятелите ти. "защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." 1Йн.4:20 и "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. " Йн.15:13
Вече 8 години се радвам на едни чудесни приятели. Заедно споделяме и мъките и радостите си. Свидетел съм - Божието слово е вярно и напълно приложимо. Господи благодаря ти, че Си поставил в семейство мен усамотения !
Нека се помолим заедно:

" Господи Исусе, моля Те да ми откриеш къде бъркам във взаимоотношенията си с моите приятели. Аз искам да се променя според Твоята воля, искам да имам преди всичко Твоето одобрение. Господи, благодаря Ти, че на Кръста Ти плати за мен , да имам близки приятели, да не съм самотен, да давам плод в Теб и плодът ми да бъде траен и сега Господи те моля да ми откриеш, кои хора Си определил да бъдат мои приятели и те моля да ми помогнеш да бъда истинско благословение за тях. Доверявам Ти се напълно в Името на Исус.
Амин!"

Николай Тодоров 19.07.1999г
ЕПЦ-Добрич