Авигея

Авигея

( женска конференция -.03.2006г.)

Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Хората, събитията, ситуациите, проблемите, радостите, теготите, неволите – всичко е същото. Вчера, днес и завинаги. От първата страница на Библията до последната, през вековете, историята е една и съща. За това днес ще се поучим от историята на една жена, за която може би малко се говори, но е един голям пример за всички нас. Ще видим как тя се справяше с предизвикателствата в нейния живот. И аз съм сигурна, че това ще помогне на много от нас да намерим отговор как да устояваме в това време пред Бога. Забелязала съм 17 черти в нейния характер, които би трябвало да съумеем да реализираме в нашия живот.

Тази жена се нарича Авигея – 1 Царе 25 глава.

Всички знаем кой беше Давид - едно бедно момченце, никому неизвестно, никому непознато. Обаче Бог видя сърцето му. Няма значение, че ти си мислиш, че може би в тази църква никой не те познава. Няма значение какъв е твоя произход – дали си българин или от някоя етническа група. Няма значение от кое село или град си. Няма значение къде стоиш в църквата. Няма значение колко хора те познават. Едно има значение – Господ Исус Христос те познава! Той знае сърцето ти от момента на твоето зачатие. Така беше избран Давид. Господ говори на пророка и го прати в затънтеното село, за да може да каже на Давид: “Ти ще бъдеш избраният цар”. Давид и Мойсей са едни от мъжете с най – голям пример. И двамата бяха избрани от нищото. И двамата Бог ги изведе на високо. Знаете ли защо? По една причина – защото имаха покорни сърца, Амин.

И този Давид, за когото говорим, беше в период на гонение, когато цар Саул го преследваше. Три глави по-рано в 22 глава ние виждаме случката, когато Давид отиде в храма при свещеника Ахимелех. И тъй като свещеника се осмели да помогне на Давид, Саул изби 85 Божии служители, плюс жени, деца и добитък. Казвам това, за да видим каква е предисторията на случката с Авигея. Макар че, тогава нямаше такава мобилна комуникация както в монента, аз съм сигурна, че слуха за случилото се стигна много бързо в цялото царство. Но въпреки това Авигея се показа като една много смела жена. И днес ние ще говорим за нея.

В 25 глава се казва, че Давид прати едни овчари при съпруга на тази дама, за да поиска помощ от него. Давид имаше пълно основание за това, защото беше честен, беше закрилник на хората. В онези смутни, разбойнически времена той им помагаше. И отиде там не от нахалство, а за да вземе това, от което се нуждаеше. Но, когато отиде при тях и поиска помощ, Навал - съпругът на Авигея категорично отказа. Колко от нас смятаме, че мъжете ни имат конкретна вина за дадена ситуация в нашето семейство? В случая този човек беше абсолютно нечестив пред Господа и той отказа на Давид всякаква помощ. Но нека да видим реакцията на Авигея.

В стих 3 четем, името на човека беше Навал, а на жена му – Авигея. Жената беше благоразумна и красива. Първата характеристика за нас Божиите жени. Ако някой си мисли, че не е достатъчно красив, нека погледнем в една книга от Библията – Песен на песните, 2 глава, 14 стих. Господ говори на теб, който си мислиш, че не си достатъчно красив, нямаш необходимата, приета от двайсет и първи век манекенска фигура от 43 килограма; имаш може би очила или нещо друго, което те притеснява. За такива като нас Господ говори: “О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласа ти е сладък и лицето ти прекрасно.” Ето така, уважаеми сестри, изглеждахме на нашите съпрузи в началото на нашия брак. Всички ние, съм убедена, че продължаваме да изглеждаме така в техните очи. Амин. Но по-добрата новина е, че така изглеждаме в очите на Господа. Той копнее и търси нашето присъствие, защото сме прекрасни в Неговите очи. Така че, ние нямаме основание за ниско самочувствие. Напротив, колкото повече минават годините, аз се чувствам по-хубава. И знаете ли защо? Защото, слава на Бога, че съм срещнала Исус Христос, защото всеки ден аз Го опознавам повече, защото ние, в нашето ходене, се приближаваме до Господа. Така че, никога не забравяйте – ставаме все по-красиви и по-красиви.

Какво казва Библията за Навал? Опак, нечестив, несправедлив, съдник, стиснат, лъжлив, недалновиден, страхлив и злонрав. С една дума името му “Навал” означава “безумен”. Скъпи сестри, знам, че някои от вас имат невярващи съпрузи. За голямо съжаление и в Божия дом, сред християните, мъжете, които редовно посещават църква и издигат свято ръцете си на първите, вторите или последните редове – също виждаме такива характеристики. Но това трябва да бъде причина ние все повече и повече, и повече да ходатайстваме за тях пред Бога и да търсим Неговата помощ. Амин.

И тъй, първата характеристика на Авигея беше – благоразумна и красива.

В 14 стих виждаме, че Давид прати момците, които потърсиха, помощ; обаче Навал, като чу, каза: “А бе, какъв е този Давид? Колко много слуги си ходят по полето и си бягат от господарите – аз ако за всеки взема да се грижа”... Какво забелязваме тук? Основният проблем на Навал какъв беше? Освен всичко друго, което изброихме – той не познаваше гласа на Бога. Нямаше идея какъв е Божия план за Давид за разлика от Авигея.

Но слугите на Навал отидоха при Авигея и й разказаха какво се случи:

“ Ето, Давид прати човеци от пустинята , за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях” и т.н. и т.н.. Тук виждаме втората характеристика на Авигея. Тя е жена, която се вслушва в думите на другите. Как си ти, уважаема сестра? Сред нас има началници, има сестри, които отговарят за други хора. Как си ти?

Вслушваш ли се в думите на хората, които са ти подчинени? Защото хората, които застават в позиция на власт, независимо дали в света или в църквата, за изключително кратко време се променят неузнаваемо. За съжаление не в добра насока. Така че, нека се поучим от опита на Авигея и с всяка една от тези 17 характеристики да не гледаме човека до нас. Не! Идеята е да погледнем себе си. Скъпи сетри, Библията е нашето огледало – писаното се отнася за теб! Така че нека имаме тази мисъл до края.

Втората характеристика на Авигея е, че тя сe вслушва в другите. Нещо повече от това – умееше да слуша, слушайки. Това е една способност, която малцина от нас умеят. Но ако вие развиете това качество– да слушате, слушайки, другите хора, това ще ви донесе невероятен успех в живота. Защото много пъти ние от благоприличие просто кимаме или измънкваме нещо, долу-горе в темата без да вникнем в проблема, било на съпруга си, на децата си, на приятели, на близки, на хора в нужда. Най-голямата трудност и най-голямото умение, за да развиеш едно трайно взаимоотношение, с когото и да било, това е да умееш да слушаш, слушайки. Чувайки думите на човека до теб, те влизат в теб, разсъждаваш върху тях и се опитваш да бъдеш полезен. Амин.

Третата характеристика на Авигея намираме в стих 17... Когато момчето й разказа подробно случката, то се обърна към нея и, забележете неговата реплика: “Авигея, знай това, което ти казах и размисли какво ще направиш.” Какво означава това? Слугата беше ли убеден в нейната справедливост и мъдрост? Да. Третата характеристика на Авигея е, че тя е справедлива и мъдра жена. Уважаеми сестри, слава на Бога, че в Божия дом ние не пием алкохол, не пушим цигари, и не ходим с чужди мъже. Така би трябвало да бъде и се надявам, че е така. Обаче най-големият проблем в Божието семейство са клюките. Това е толкова грозно, толкова гнусно, толкова долно в очите на Бога, че аз мога да ви извадя веднага 15 стиха в тази насока, че правейки това, участвайки в клюки, в разнасяне на верни или неверни неща за живота на другите хора, вие сте точно толкова омразни в очите на Бога, колкото са и прелюбодейците, така че, помислете си! Нека всички ние се замислим за нашия живот - какво мислят хората за нас? Ти може би се боиш да споделиш с дадена сестра проблемите се, защото вместо да бъде справедлива и мъдра, тя може да отиде и да го сподели с още 68 сестри до довечера. И така хората губят доверие в Божието семейство. Така че, ние трябва да имаме такъв авторитет в очите на хората, че те да идват при нас, да споделят своите проблеми, защото ние умеем да слушаме, слушайки и защото сме справедливи и мъдри. Амин.

На четвърто място – умението на Авигея да се вслушва в съветите на другите хора, дори по-нисшестоящи от нея, както беше младежа в стих 17, който беше един от многото слуги в дома й. И тя не беше длъжна да го слуша, но прие съвета му.

Петата характеристика - Авигея е една смирена жена без никаква гордост. Какво означава смирена жена, скъпи сестри? Когато се покаях през 89 година, усилията на пастира на църквата, в която ходих бяха насочени към промяна на моя външен вид – изхвърляне на бижута, червила, скъпи тоалети и добиване на монашески вид. Обаче, какво ставаше с мене? Тъкмо почвах да работя като лекар и изглеждах така – ходех с една черна рокля, закопчана от горе до долу и със забрадка на главата. Между другото нямам нищо против забрадките, когато са носени по лично убеждение...И познайте как изглеждах в очите на моите колеги! Според вас как? Мислите ли, че “Всички тичаха към Исуса с цяла сила”. Когато ме поздравяваха едвам измънквах: “Здрасти”. Понеже– “Ние не можем да общуваме с невярващи.” Имаше ли полза от всичко това? Ще ви кажа колко хора се покаяха в процентно отношение в този период от моя живот. Познайте!... Нула. Всички ме считаха за луда. Аз определено заслужавах името си. С държанието си, с облеклото си, с всичко, което ви дойде на ум. Смирение въобще не означава това. Смирение означава да бъдеш кротък - готовност да бъдеш обучен. Това е оригиналното значение на думата от старогръцки език. Кротост означава да показваш, че ти си готов да бъдеш научен, готов да приемаш съвети, готов да ходиш в Божиите пътища, защото за тебе няма нищо по-ценно от твоето общение с Бога. И виждаме, че такава беше Авигея.

На шесто място, една черта, която много уважавам в нас жените и смятам, че 99,9% ние я притежаваме – решителност и бързо вземане на решения. Колко от вас са съгласни, че в семейния живот е така? Ние просто сме различни, мъжете и жените. В 18 стих виждаме: “Тогава Авигея побърза” . Тя не каза: “Виж сега, аз ще помисля малко” или “Виж го този Навал; дай сега да го обсъдим ... ти го знаеш какъв е.” Правим ли ние така? Аз съм виждала такива сестри – “Ела да ти кажа сега “моя” какъв е. Не го гледай, че той “тъй, тъй...”, той всъщност е иначе – “ А бе, той и моя е тъй”. Каква полза от този разговор? Абсолютно никаква. Така че, какво направи Авигея? Точно обратното. Вместо да седне и да прави каквото и да било друго, тя стана и побърза. Взе бързо решение.

На седмо място ние виждаме една друга нейна характеристика – щедрост. Какво направи тя? Тука се казва, в същия 18 стих: “Взе 200 хляба, 2 мяха с вино, 5 сготвени овце, 5 мери пържено жито, 100 грозда сухо грозде и 200 низа смокини и ги натовари на осли” Тези мерки не са актуални днес, не знам много ли е това за него време, но щом става дума за натоварени няколко магарета, явно доста неща е взела. Виждаме нейната щедрост, а вие как сте, сестри? Сега, аз искам да почерпя някого, разбира се, че ще поканя пастирската съпруга - все си има някаква ползичка. Защо да почерпя сестричката там в ъгъла? Нито я познавам и я я видя втори път, я не. Тя не ме интересува, нямам полза, нямам изгода. За съжаление така е в живота, скъпи сестри. Ние показваме щедрост към хората, от които очакваме да бъдем облагодетелствани и това е много грозно. За това, знам, че много от вас не са така и ви насърчавам още повече – давайте на хората, които не могат да ви върнат. Бедни, гладни, хора в нужда, хора, които са наистина с проблем. Лично аз имам болка за страдащи деца. Не искам да обидя с нищо възрастните сестри и пенсионерите и на такива съм давала, обаче да видя дете, което е необуто, необлечено и ненахранено, бъркам в портфейла, купувам закуска и им давам. Не мога да гледам деца в нужда. Така че, ние трябва да бъдем щедри, ама не към пастирската съпруга, трябва да сме щедри към хората, които по никакъв начин не могат да ни върнат, защото само тогава, ще получим нашето благословение – от Господа. Може да не е днес, може да е след 10 години. А това, което аз непрекъснато се моля е: “Господи, не на мене връщай, връщай не децата ми.” Представяте ли си утехата за нас майките да изпълним Божието слово в Еклисиаст 11:1 “Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш”... и това да се върне след 20 години на децата ни?! Нашето дете да бъде в нужда, нашето дете да е в проблем, да бъде в кой знае кой край на света и Господ да повдигне един човек, който да каже: “Не знам защо, но искам да помогна на Михаела.”( Това е дъщеря ми, която е тук) Амин. Какво по-хубаво от това? Затова, сестри, инвестирайте в бъдещето на децата си, бъдете щедри към хора, които не могат да ви върнат.

На осмо място – Авигея беше предвидлива! Четем в 21 и 22 стихове ... Давид беше решил да отмъсти за обидата от Навал като избие всяко мъжко. Но Авигея го изпревари като побърза да го посрещне по пътя. Какво прави тя? Както казва Божието слово в Притчи 31 - “предвижда злото и се укрива”. Пълна глупост е да ходиш срещу злото, когато е безмислено и то ще те помете. Така че, виждаме, че Авигея беше предвидлива и то не мислейки само за себе си. “Ами той като ще ги избива, аз да се скрия в сламника, за да остана жива, пък Давид да си ги избива.” Не в този смисъл. Тя беше предвидлива за себе си, за цялото си семейство, за хората, които обичаше и към които имаше отговорност.

На девето място – това е нейната смелост. В началото споменах за Ахимелех в 22 глава, че за това, че се беше осмелил да даде на Давид няколко хляба и оръжие, Саул уби свещеника с още 85 мъже плюс жени, деца и добитък от града на свещениците. Авигея, въпреки, че знаеше случая, не просто взе няколко хляба, а както чухме, натовари една върволица от магарета с храна и отиде да ги занесе на Давид. Амин. Вие смели ли сте? “Днес като се скарам с мъжа си ще му покажа една смелост. Той вика: “Ще гледам мач.” Аз викам: “Няма”, изключвам телевизора и заставам с ръце на кръста. Това не е смелост, скъпи сестри. Това е глупост. Говорим за съвсем друга смелост. Не да сме смели да атакуваме мъжете си, както най-често, за съжаление, правим. Трябва да сме смели, когато вземаме бързи решения, когато правим добро на мъжа си, на децата си, на близките си, на другите хора. В такъв смисъл смелост.

На десето място – тя поема отговорност и това ще го видим в края на 25 стих. Когато срещна Давид, Авигея му казва: “ Виж, Давиде, ти си прав, аз съм съгласна с тебе, тоя моя мъж си е аблолютен Навал, без всякакъв разсъдък, обаче, виж, аз съм добра, разумна, красива, справедлива, погледни на мене.” Нищо подобно. Тя отиде, стих 24, падна при нозете му и рече: “Господарю, нека на мене да бъде това нечестие, нека аз да съм виновна за всичко.” Виждаме нейната способност да поеме отговорност. Тя каза на Давид: “Аз не можах да видя твоите момци” (25стих). В тази ситуация Авигея нямаше абсолютно никаква вина! Тя си вършеше къщната работа; не беше нейно задължение да занесе храна на момците, понеже си имаше съпруг. Обаче отиде при Давид и пое цялата отговорност за ситуацията без да обвинява мъжа си, без да стовари всичко върху него, за да извлече полза за себе си. Тя каза: “Господарю, Давиде, нека аз да поема цялата вина, нека вината бъде върху моите плещи, понеже аз не успях да видя твоите момци.” Разбирате ли колко е важно да бъдем помощници на нашите съпрузи, каквито и да са те? Вярващи или невярващи. И да направим всичко възможно да поемаме отговорност в живота. Защото много по-лесно, първата реакция на всеки един от нас е да хвърлим обвинение. “И без това не е мое задължение. Виж се, ти пак не си вършиш работата.” Ние сме перфектни в това да натякваме...не, че не сме прави. Но независимо дали сме прави или не, ние трябва да сме бързи да поемем отговорност, вместо хората, които обичаме, особено пред Господа. “Господи, моя е вината, аз неуспях да видя тези момци”. Така че, следващия път, когато имаме “лек” християнски спор у дома ( да не кажа караница) с нашите съпрузи, нека си помислим. По-лесното е да вдигнем пръста си и да кажем: “Твоя е отговорността. Ти не направи еди кое си.” По-трудно е да поемеш отговорност и да я споделиш с него. А ние искаме да стоим по-близо до Бога, искаме да познаваме повече Бога, искаме да ходим в Неговите пътища. Няма как да стане ако не платим цената. Някой ще каже: “Не е справедливо.” Да, никой не говори за справедливост тук. Господар на този свят е дявола и няма справеливи неща. Нищо справедливо няма в този свят. Жени се издигат, защото спят с определени мъже. Познавам християни, които крадат като за световно и все още са в разни управителни съвети. Няма справедливост, сестри. Но това няма значение. Божието слово казва, 1 Тимотей 6:11: “Но ти, човече Божий, бягай от тези неща, и следвай правдата, благочестието...” Къде е нашата отговорност? Да пазим себе си чисти, като бягаме от тези неща. Амин.

На 11-то място - това е много важно за сестрите, които имат невярващи съпрузи. Господ ми говори специално за вас сестри. Авигея изявява открито своята вяра и упованието си в Бога. Но как? Не нахално, глупаво и натрапчиво, а с покорство. Така, нека да го видим в 26 стих: “Сега, годподарю мой, в името на живия Бог и на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и самоотмъщение...” Тя отива при Давид, изявявайки своята вяра в Господ Исус Христос. Но как го направи? Там долу, като беше на колене, като пое отговорност за нещо, за което абсолютно не бе виновна. Как би могла в такъв огромен имот да види едни момци. Там, при нозете на Давид, тя каза: “Аз уповавам на Господа. Аз уповавам в живия Бог” Но го направи с мъдрост. Зная, че каквито и думи да кажа (може би някой ще каже, “тя не разбира за каво става дума”) Повярвайте ми, скъпи сестри, ако това ще ви утеши, и ние, пастиршите, имаме такива проблеми с нашите мъже. Защото вие ги виждате в църква, а ние си ги виждаме в къщи. В една или в друга насока, взаимоотношенията в семействата много си приличат. И в двата случая едно е най-важното – какво е нашето отношение към проблемите в брака, като вярваща жена. Това е въпроса. Не е въпроса какъв е твоят съпруг – вярващ или невярващ. Разбира се, има крайни случаи - мъже, които са хронични прелюбодейци, хронични алкохолици. Ти не можеш да угодиш на такива хора и да правиш това, което се изисква от тебе. Но сега ние говорим за друго. Какво трябва да бъде нашето отношение към мъжете ни, като вярващи жени. Не е нужно във всяка една ситуация да вадим стих от Библията, понеже, познаваме словото и това е много хубаво, но стиховете от Писанието не са за словесен бой. Имат съвсем друг смисъл да се употребяват. Стихът от Библията на първо място променя нас – живота ни, характера ни, отношението ни, сърцето ни. Защото, знаете ли какво е едно общуване? Някои хора казват: “Как ли не му го казах на тоя моя! 189 пъти му го казах, а той “не”, та “не”. Само 7 % от общуването са думите, 28 % е тонът, с който сме казали каквото и да било и 65 % е езика на нашето тяло. Представяте ли си за какво става дума? Как вие показвате в къщи Исус Христос на децата, на мъжете си, независимо дали са вярващи или не? 65 % е езикът на тялото ви. Физиономии, мимики, жестове. Скарала си се с мъжа си, той минава и ти правиш гримаси зад гърба му, пред децата. И те какво викат? “Слава на Бога, какъв тати имаме?!” Обикновено, ние майките, имаме по-тясна връзка с децата си и това е по-голяма отговорност. Какво възпитавате у вашите деца спрямо мъжете си? Съпругът ви се кара с вас, а не с децата ви? A ние много пъти ги въвличаме – искаме или не искаме. 65 % от нашето общение е езика на тялото. 28 % е тона ни: “Колко пъти ще ти казвам? Ама, колко пъти”. “Видя ли?”- две думи само, обаче това трябва да му извлече 20 годишен брачен опит, 20 години натяквания и може би още 5 години преди това. Той не ти чува думите, не те слуша какво говориш, достатъчно е само да те погледне и вече знае. Като казвам това, не можете да си представите аз как се чувствам, защото сe отнася и за мен. И по-неудобното е, че сега дъщеря ни е тука и тя вероятно си вика: “Аха, значи така, мамо! Другия път като се карате с тати ще направиш една физиономия, но аз ще дойда и ще ти припомня.” Другия път няма да я взема, J да се почувствам малко по-духовна. Нали е хубаво да се шегуваме? Ама ние не сме на погребение! Ние сме единствените, които имаме повод да празнуваме. Аз неразбирам какво празнуват невярващите. Никога не мога да ги разбирам на какво толкова се смеят. Там, където трябва да има смях и веселие е Божия дом. Скъпи сестри, това е мястото на веселие. Вие като си правите купон и рожден ден в къщи, нека да ви чуе целия квартал. Не с песните на онези ... фолк певици. Напротив, хваление до край. Нека нашата музика да звучи, а не на тези извратени чалгаджийки. Между другото, сестри, ако вие слушате поп фолк или чалга, смятам, че имате сериозни проблеми с Господа. Няма да попитам вас дали слушате такава музика, а ще попитам вашите деца. Говорила съм с деца на вярващи сестри: “Ти каква музика слушаш, миличко?” – “Азис.” – това е трагедия...Ние имаме най-голям повод за празнуване в нашите християнски семейства. Имаме жив Господ! Той се грижи за нас, не сме самотни, не сме сиротни. Какво повече ни трябва? Авигея открито изявява вярата си и упованието си в Бога, но с покорство.

На 12 място от 26 до 31 стихове, тя говори на Давид: “Зная, че си Божия избраник.” Заявявайки това, Авигея не е водена от човешка пресметливост и изгода, а е водена от Божия Дух. Тя не си правеше някакви сметки: “А бе, сега ако има как да може да убие мъжа ми, който и без друго е толкова крив, а аз да се ожена за царя. Оле, майко, какъв кеф.” Това не беше нейния мотив. Авигея беше убедена в Божия човек и в Божия характер. На ум не и минаваше какво Господ е приготвил за нея.

На 13 място виждаме, че Авигея не мисли зло и не чака отплата от хората. Колко по-хубаво е в нашия живот да уповаваме на Господа, а не на хората, даже и на царе. Как работите вие, братя и сестри, в светската си работа? Светската ти работа и начина, по който се отнасяш към нея е абсолютна възможност да доведеш много хора до Господа. Всички са изумени от определени неща от твоя или моя характер. И това е повод да им кажем защо. “Защото имам Исус.” Ако ти си мързелив, немарлив, кръшкач, лъжеш, крадеш, тогава Господ няма да те постави на високо. Трябва да сме излючително прецизни. Йосиф от Божието слово, Данаил – перфектни! Защо бяха поставени толкова на високо? Йосиф го пъхнаха в затвора и той вместо да вземе да се оплаква: “Докога бе, Госоди? Братята ме продадоха. Бях толкова верен на господаря си, а ето, в затвора ме завряха... Не съм пипнал жена му, прелюбодеец съм бил.” Какво направи Йосиф? ... В тъмницата той организира затворниците, почна да разпределя храна, задължения, ред, почистване.... Така трябва да бъдем в нашите семейства и в службата си, трябва да бъдем перфектни, уповавайки на Бога, без да чакаме отплата от хората.

На 14 място ние виждаме в 32 стих: “Давид каза на Авигея: - Благословен да бъде Израилевия Бог, Който те прати днес да ме посрещнеш.” Тази жена с чисто сърце, с чисти мотиви, с един свят живот, придоби благоволението на Бога. Така живейте, така говорете, така ходете, така мислете, че да придобивате всеки ден, все повече и повече благоволението на Гспода. Всичко останало ще дойде между другото. Знаете какво казва Божието слово за тези, които бяха около Давид - 600 огорчени, освирепели мъже, престъпници, тръгнаха след него. Не му е било лесно на Давид. Малко по-горе в същата глава четем, че, когато Давид чу за реакцията на Навал, той взе 400 мъже с него и 200 остави при багажа. Нали разбирате, че не става въпрос за романтична среща между Давид и Авигея в гората? Той на бял кон, тя на муле и така... Става дума за една тълпа от 400 огорчени, освирепели мъже, които препускаха бясно с мечове и ножове, за да убият човека, който не беше им дал това, което им се полагаше. И Авигея се осмели, след всичко чуто, да застане на пътя им, да падне на колене и да каже: “Господарю, Давид.” И понеже тя придоби благоволението на Господа, Той подейства в сърцето на Давид и на мъжете. Давид призна, че Авигея бе водена от Бога. В 33 стих се казва: “И благословен съвета ти, и благословена си самата ти, защото си мъдра и умна, и си ме въздържала от кръвопролитие, от самоотмъщение с ръката ми.” 36 стих - тя се върна в къщи. Навал въобще не му пукаше, той не разбра какъв е проблема. Човек, който разбере проблема, вечерта поне ще залости вратата. А той ”беше направил царско угощение” Той не предвиди, даже и не разбра за какво става дума до края.

15 –тата характеристика - изчакваш с Бог подходящото време, подходящата обстановка и подходящия начин. Ако придобиеш това умение, означава, че имаш 100% вяра и упование в Бога. Само човек, който познава Исус и стои близо до Него може въпреки всичко, което се руши около него, да каже: “Аз ще чакам Господа! Няма да се разправям с мъжа си, няма да се карам с него; няма непрекъснато да натяквам... Но аз ще оставя на Божието време, по Божия начин, с Божията цел да станат нещата.” Господ никога не закъснява.

16 – тата характеристика е дълготърпение. Авигея взе решение да не се меси в Божиите дела и в начина, по който Той го прави, а реши да изчака Божието време. Сутринта тя съобщи на Навал всичко, което се беше случило. Той най-после разбра за какво става дума, притесни се и ... след 10 дни се казва, че умря.

Господ е ЗА семейството, каквото и да е то – болно, здраво... Има изцерение за всяко семейство в Господа. Понеже Библията казва в книгата Неемия, че Господ е възстановител на руини. И Господ може да съгради от всеки западнал дом, от всяко западнало семейство, здрава крепост. Насърчавам ви, уважаеми, не подхождайте към чародейство, да контролирате, да издавате заповеди, да направлявате по вашите начини и методи, не подхождайте към други странични неща. Изчакайте Божието време и Божия начин. Той има план за нас и нашите съпрузи. Ако нямате съпруг, Той има план за вас и вашите бъдещи съпрузи. Недейте да се обвързвате с невярващи хора. Аз невярвам, че понеже нямало братя в църквата, дайте да отидем да вземем от света, че ще му говорим, че ще се покайва... “Чакай сега, сестра – питам аз – ти си тръгнала на евангелизаторски поход или искаш да се жениш? Кое от двете?”... На Божието време, по Божият начин. Бог никога не закъснява – убедена съм в това. Нека да покажем дълготърпение и смирение пред Бог и да Го оставиам Той да направи нещата по Неговия начин. Тогава радостта ни ще бъде пълна и плода ни ще бъде много по-голям.

И на последно 17 място, Авигея придоби благоволението на човеците. И не просто на човеците, но и на бъдещия цар. Сигурна съм, че тя не е планирала и в най-смелите си мечти, че веднъж женена, употребена и т.н. Давид ще прати хора, за да я вземат за негова жена. Веднага след смъртта на Навал, този безумен човек, се казва, че Давид докато чу, бързо взе решение и прати хора да му доведат Авигея. А тя побърза, стана, облече се, взе слугините, магаретата, имота и отиде при Давид. Слава на Бога. Това не е просто случка от Библията, не е приказка, а е истината за една жена, която упова на Бога до край с цената на всичко.

Ако ти си готов да проявиш дълготърпение, каквато и да е ситуацията около теб, ако ти уповаеш 100% на Бога, ако покажеш, че Той е най-важния за теб и, че ти ще изчакаш Неговото време и Неговия начин, тогава ще придобиеш непременно благоволението и на Бог и на човеците. Амин.

Д-р Светлана Винцянова-Георгиева

Защо следваш Исус?

Защо следваш Исус?

Защо следваш Исус? Какво търси сърцето ти? Преди да дадеш своя отговор, ще разгледаме защо един от дванайсетте апостоли ходеше след Исус.

Юда Симонов Искариотски е бил юдеин от Кириот и единственият, който не бил от Галилея. Като юдеин, най-вероятно е бил образован и е имал самочувствието на един от избраното племе. Притежавал е определени качества и способности, които са го препоръчали като достоен да приеме служението на касиер сред учениците. Изглеждал е като човек, който знае какво търси и на когото може да се разчита.

Но въпреки всичко Юда Искариотски е винаги на последно място в списъците с апостоли в евангелията (Мат.10:2-4;Мк.3:16-19; Лук.6:14-16). Защо беше така? Разбира се това не е случайно. Най-простият отговор на въпроса, защо Юда не беше в първите редици (по-близо до Исус), е защото не е искал, не се е стремял!

За него не беше важно колко близо ще бъде до Исус, дали ще бъде от ляво или отдясно на Божията слава, както искаха Яков и Йоан (Мк.10:37), целта му беше друга – да бъде по-близо до касата! И виждаме, че в крайна сметка постигна целта си.

Ако ти не се стремиш да бъдеш по-близо до Исус, ако ти е все едно на кой ред си по пътя към небето, то знай че твоето място ще бъде в крайните редици. Проблемът е, че последните места са най-опасни! Те граничат с отстъпление, с предателство, заблуда, лицемерие, поемане по собствен път... и в крайна сметка – смърт.

Можете да попитате: “Исус не знаеше ли, че ще избере такива като Юда и другите “последни”? Разбира се, че знаеше:

“…мнозина от учениците Му…рекоха: “Тежко е това учение; кой може да го слуша?”…(Исус им отговаря) “Но има някои от вас, които не вярват.” Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде…Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.”(Йоан 6:60,64,66)

След като Исус отначало знаеше какво ще се случи, защо избираше и призоваваше такива хора? Отговорът е – защото Бог дава еднакъв шанс на всички!

Бог знае кой как ще започне и как ще завърши пътя на вярата, но Той не казва: “Слушай, ти няма смисъл да Ме следваш, от тебе няма да излезе нищо. Ще се издъниш по пътя, ще Ме оставиш и ще Ме предадеш, така че откажи се, не си прави труда изобщо да започваш, излишно е.” Напротив! Исус не само ти дава шанс, но Той прави всичко възможно този шанс да се реализира!

Ето какво казва Господ в Йоан 13:18 –

“Но това стана, за да се сбъдне Писанието: Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене.”

Исус цитира Псалом 41:9. Ето го и пълния стих:

“Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мене.”

Звучи парадоксално - “близък приятел, комуто имах доверие”. Как така Исус имаше доверие на някого, за когото знаеше със сигурност, че щеше да Го предаде?

В Матей 26:50 Господ отново нарича Юда “приятелю”. Но защо? Не е ли наивно и глупаво да се доверяваме и да дружим с такива хора?

Посланието на Исус Христос към учениците беше простичко – “да се обичате един друг”(Йн.15:12), но стиха не свършва до тук, Исус продължава: “…както Аз ви възлюбих” – това, което Господ проповядваше, Той го живееше. Исус беше техният жив пример. “Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си.”(Йн.15:13) Исус се отнасяше към учениците Си като към приятели, без изключение. Той инвестираше във всеки един от тях. Тези 3 години и половина, през които бяха заедно, бяха достатъчни, за да станат близки приятели. Те се хранеха заедно, спяха заедно, молеха се заедно, служеха на Бога заедно, прекарваха време един с друг, доверяваха се един на друг. Исус влагаше по нещо от Себе Си във всеки от учениците Си. Той не каза: “Юдо, тъй като знам какво ще извършиш, знам, че ще Ме предадеш, Аз няма да ти демонстрирам Божията любов, няма да ти покажа Божията слава! Не. Той му даде еднакъв шанс с останалите. Такъв е Бог!

Сега нека да видим отношението на Юда.

Първо, той не вярваше в Исус Христос като Господ.

“Но има някои от вас, които не вярват”(Йн. 6:64) Ако Юда вярваше в Божия Син, той никога нямаше да си позволи “лукса” да Го предаде. Нямаше дори да си го помисли. Осъждението за тази постъпка е просто ужасяващо! “Но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.”(Мат. 26:24)

В лицето на това сериозно предупреждение предателят нагло пита: “Да не съм аз, Учителю?”(следващия стих) За Юда Исус е просто Учител. Другите ученици, малко по-рано в 22 стих, питат Исус: “Да не съм аз, Господи?” Всъщност всички обръщения на предателя към Божия Син, които са записани в евангелията, са още две – в Матей 26:49 - “Здравей, Учителю” и в Марк 14:45 просто - “Учителю.” Той не се отнасяше към Исус Христос като към Господ.

Представете си само – всеки ден в продължение на три години и половина Юда Искариотски бе свидетел на какви ли не чудеса и проявления на Божия Дух. Беше виждал хиляди невероятни изцерения и освобождения от демони, беше виждал как бурята утихва под властта на Божия Син, как мъртвите биваха възкресявани, как Исус ходеше по водата, умножаваше храната, узнаваше помислите на хората…беше видял славата на Господа, беше се докоснал до нея, но въпреки това не разпозна Бога в плът, Единородния от Отца! Неверието на този апостол бе наистина удивително. Но защо тогава той не изостави Исус по-рано? Защото имаше интереси. Докато Христос беше на върха, докато народа викаше: “Осанна на Давидовия Син”, докато касата се пълнеше с дарения, докато беше престижно да бъде “един от дванайсетте”, Юда нямаше никакво намерение да напуска позицията си. Той очакваше Исус да установи някаква форма на земно управление, да бъде издигнат като цар, което означаваше нови дивиденти, почит и богатство.

Но, ето че обстоятелствата започват коренно да се променят. Исус все по-често говореше за смъртта Си и за Своето погребение. Апостолите не можеха да разберат думите Му на фона на благословението, помазанието и успеха, които повече от три години ги съпътстваха. Съзнанието им отказваше да възприеме предупрежденията на техния Учител. Наближаваше часът на тъмнината. Предстояха най-тежките моменти от живота на Господ Исус Христос. И това бе идеалното време, в което да се изяви същинския характер на Юда. Предателите удрят винаги тогава, когато си в нужда. Те ще те потупват по рамото приятелски докато успяваш, но подхлъзнеш ли се, ще бъдат първите, които ще те наранят. Юда не научи урока за посвещението от своя Учител, защото не вярваше в Него. Това, от което се интересуваше, бе своята лична изгода и безопасност.

Вярно е, че в своето объркване, всички ученици изоставиха Исус, но те не отидоха на страната на Неговите врагове! Те не сключиха сделка със самия сатана, както постъпи Юда, продавайки душата си за шепа сребро.

“Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванайсетте. И той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.” (Лука22:3,4) Матей 26:15,16 допълва: “Какво ще ми дадете и аз ще ви Го предам?” И те му претеглиха 30 сребърника, и оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.”

Убеден съм, че много хора като четат това послание ще си мислят, че се отнася за еди кой си от тяхната или съседната църква. Християните, често сме склонни да слушаме словото “от километри”, като че не се отнася за нас. Напротив. Това е грешно отношение. Словото е адресирано до теб! То идва, за да докосне теб и твоя живот и да го промени!

Искам да предизвикам всеки един християнин – Ти защо следваш Исус? Защо си тръгнал след Него? Какво търсиш? Каква е твоята цел? Не бързай да отговаряш. Помисли внимателно и бъди честен със себе си. Бог ще те изпита за твоя отговор.

Искам да напомня нещо, което всички знаем. Началото на християнския живот се поставя чрез новорождение. Новорождението се осъществява чрез покаяние, а покаянието представлява едно твърдо решение да следваме Бога до края на живота си. И ето го въпроса отново – какъв е твоя мотив да тръгнеш след Исус? Какво търси сърцето ти?

Вярата в Бог идва в следствие на покаянието ни, но когато няма истинско, искрено покаяние, съответно липсва жива вяра.

“Но има някои от вас, които не вярват…Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите “(Йн 6:64) Тук става въпрос не за хора от тълпата, а за последователи на Исус, дори и за един от апостолите!

Според твоя старт в християнския живот зависи какъв ще е финала. Началото определя края.

“Мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.”(Йн. 6:66) Тези хора се забелязват лесно, защото “не ходеха вече с Него”, но другите, като Юда, които също са отстъпили от Исус в сърцата си, но продължават да Го следват, те много трудно се забелязват. Понякога остават скрити до край.

Апостолите до последно не знаеха кой ще е предателя на техния Учител. Те плахо питаха Исус на Господната вечеря: “Аз ли, Господи?” Юда изглеждаше толкова невинен, толкова загрижен и съпричастен, че нито един от учениците не се усъмни в него. И когато Исус му каза да действа по-бързо, апостолите мислеха, че техният касиер отива да даде нещо на сиромасите.(Йн.13: 29,29) Дяволското лицемерие на Юда Искариотски му даде наглостта да вярва, че с целувка ще заблуди и самия Господ Исус Христос!

Днес в църквата в България има много такива християни “под прикритие”, които живеят двойствен живот. Посланието на Юда 19 стих казва за тях: “Тия са, които правят разцепления, плътски хора, които нямат Духа.” Това могат да бъдат хора с определена позиция в църквата, да са в служение или просто да са миряни, които обаче изглеждат надеждни, запалени за Бога християни, на които можеш да разчиташ.

Внимание! “Те са подводни скали” – Юда 12 стих. Действат под повърхността и нанасят удар под кръста.

Удивително е какви лицемери могат да бъдат хората. Особено сред християните. Те толкова се самозабравят, че са склонни да вярват, че ще заблудят и самия Бог!

Смятам, че всеки човек е склонен да прибегне до лицемерие в определени моменти от живота си, за да избегне даден конфликт или да бъде приет от някои хора, но тук говоря за онези, за които лицемерието е начин на съществуване. Те са предадени на този порок до край. Театралничене, мили усмивки, престорени сълзи, невинен поглед, крият се зад хиляди маски. Това е техния живот – всичко е за пред хората. Те не са искрени дори със самите себе си.

“(Юда) търсеше сгоден случай да им Го предаде, (но) не пред множеството” Лк. 22:6

Тъмната страна от характера на предателя остана скрита за множеството.

Познавам едно “християнско” семейство, които всички считат за светци, освен най-близките им. За множеството те са просто едни чудесни хора, но от дяволското им лицемерие не са пощадени дори собствените им внуци, които са едни мили деца, с широко отворени сърца за Бога. Тъмната, същинска страна от характера на тези безбожници е насочена към най-близките им. Причината е много проста. Всъщност убеден съм, че едни от най-големите врагове на Божиите деца, на тези, които обичат Господа и Го търсят, са лъжехристияните, фалшивите последователи на Христа.

Моля се да ни пази Господ от такива нечестивци и най-вече да ни пази да не ставаме като тях!

И тъй, при Исус се тълпяха множества и множества, и множества…Така продължава и днес. Много хора търсят Неговото присъствие, но защо? Човек е воден от най-различни интереси. Едни идват, за да бъдат изцерени, други искат просто да видят някое знамение, трети търсят материална подкрепа или себеизява, но важното е защо ти следваш Исус!? За какво жадува душата ти? Дали егоизма не определя твоята мотивация? Юда беше типичен егоист.

“Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: “Защо не се продаде това миро за 300 динария, за да се раздадат на сиромасите?” А това рече, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.”(Йн.12:4-6)

“Юда държеше касата”, друг държи служението си, трети се държи за човек, но ти, приятелю, се дръж за Исус! Търси славата на Господа и живей за Него! Петър, който беше първия в списъците с апостолите, питаше: “При кого да отидем Господи? Само Ти имаш думи на вечен живот”(Йн.6:68) Той казваше: “Господи, няма при кого да отидем, Ти Си единственият път за нас, Ти Си нашия живот,” Веднъж вкусил от Божията слава, Петър не можеше да си представи друг начин на съществуване. Това беше човек, който обичаше Бога, човек, който търсеше първото място, най-близо до Исус.

Ти от кои си? Ако е необходимо постави едно ново начало и търси Царя, а не царството. Търси Господа, заради самия Него и нека сърцето ти да пее: “Исусе, нищо не може да се сравни с Тебе, Твоето присъствие е богатство, Твоето присъствие е славно.”

Ноември 2004 г. - Венелин Георгиев

Когато Бог подейства, ще ти се струва, че сънуваш

Псалом 121:1 ”Когато Господ възвръщаше Сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.”

В този стих се говори за завръщането на Израел от Вавилонския плен, който беше продължил 70 години. Преди този тежък период Божият народ живееше в завиден просперитет. Израел се радваше на такова богатство и слава, каквито малко народи са виждали. “Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост”( 2 Лет.9:22). Храмът на техния величествен Бог беше уникален шедьовър на човешкото изкуство. И нищо чудно – проекта за Божия дом беше даден на Давид по откровение от Самия Господ. Славата, с която Бог въздигна Своя народ беше толкова голяма, че Савската царица остана без дъх “като видя мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил, ястията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му и облеклото им ... и нагорнището, с което отиваше в Господния дом – не остана дъх в нея” (2Лет.9:3,4). Бог разкриваше Своите благословения в пълнота.

Но ето, че в апогея на своето величие Израел забрави за своя Господ:

“При това всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим” (2Лет.36:14)

Бог беше наскърбен от този отговор на Израел за Неговите благословения. Виждайки на къде отиват нещата Той беше верен да ги предупреди:

“И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалееше людете Си и обиталището Си.”(2Лет.36:15)

Заслепени от своето богатство и просперитет свещениците и людете не виждаха надвисналата опасност. Те си мислеха: “Нищо лошо не може да ни сполети. Стените на Ерусалим са непревземаеми. Бог е с нас, ние ще успеем.” Предупрежденията на Божиите пророци в продължение на дълги години попадаха в глухи уши.

“Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, докато гнева Му се издигна против людете Му, така че вече нямаше изцерение”(стих16)

Чашата преля и ето, че бедствието ги постигна внезапно. Техният свят на безгрижност и фалшиви мечти рухна и всичко скъпоценно им бе отнето.

“За това Той доведе против тях Халдейския цар, който изби юношите им с нож вътре в дома на светилището им и не пожали нито юноша, нито девица, нито старец, нито белокос; всичките предаде в ръката му. И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и първенците му – всичките занесе у Вавилон... А оцелелите от нож отведе у Вавилон, където останаха слуги нему и на синовете му до времето на Персийското царство, за да се изпълни Господното слово изговорено чрез устата на Еремия... докато се изпълнят 70 години.”(2Лет.36:17-21)

Можете ли да си представите какъв обрат настъпи? Тези хора, които живяха в разкош и блясък, във веселие и задоволство, изведнъж се изправиха пред прага на отчаянието, виждайки ужасната действителност на робството. Това беше опустошително за тях, нещо, което трудно можеха да понесат. Стандартът им на живот се сгромоляса на възможно най-ниското ниво. Те бяха опозорени и унижени. Налагаше се да търпят подигравки и присмехи до края на живота си. И това, което може би беше най-болезнено за родителите е, че трябваше да гледат как децата им израстват в тежко робство, а те бяха безсилни да променят каквото и да било.

Нашата страна също е била под хомота на игото. Но докато българите са робували в собствената си родина, то евреите трябваше да живеят далеч то своята земя, далеч от всичко познато. Те бяха окъснати от своя корен. Гордостта им бе погълната от Вавилонската мощ. Бяха загубили всичко!

И въпреки това, дълбоко в душата на Божия народ се крепеше една тиха, но непоклатима надежда за спасение. С течение на времето, сред болка и скръб, упованието им в Бог и в Неговото слово започна да нараства. Поколението, отведено в плен беше измряло и сега младите хора насочваха очите си към Бога на бащите им и очакваха милостта Му. Разбира се, нямаше никакви възгледи за избавление. Вавилонската империя беше сразена от могъщата Мидо-Персия и новото царство беше в своя разцвет. То изглеждаше непобедимо.

Сионовите пленници бяха родени и израснали като роби. Те не познаваха свободата. Не познаваха веселието, смеха и радостта. И ето, че изведнъж, точно в най-мрачния момент, когато изглеждаше повече от невъзможно всякакво спасение, когато техният враг триумфираше по-мощен от преди, Бог възсия величествено в техния живот! Персийският император, докоснат от Всевишния Господ, издаде указ за завръщането на евреите в тяхната родина.

Това беше нещо грандиозно!

“Когато Господ възвръщаше Сионовите пленници ние бяхме като онези, които сънуват.”(Пс.126:1)

Израелтяните се питаха: “Възможно ли е това? Сънуваме ли? Истина ли е, че се завръщаме в святата земя, където ще започнем нов живот? Просто не е за вярване.”

Представете си каква радост, каква еуфория настъпи!

“Тогава устата ни се изпълни със смях и езика ни с пеене...”(стих2)

Избавлението беше толкова славно, че околните народи бяха шокирани: - “Тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.”(същия стих)

Аз не познавам подобен аналог в историята на света, в който някой пленен народ да е пуснат да се завърне просто ей така. Без битка, без подкуп, без обещания. Нещо повече! Изпращайки ги обратно към дома Персийският цар Кир постанови:

“На всеки, който е оцелял, в каквото и да било място, където пришелствува, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Ерусалим.”(Ездра1:4)

Грандиозно нали! Народите трябваше да признаят – Сионовият Бог е велик! Израел също призна:

“Господ извърши велики неща за нас, от което се изпълнихме с радост”(Пс.126:3)

“Бог е “виновника” за нашата радост”- казваха те – “Той е причината за нашето въодушевление. Ние не сме забравени!”

Ситуацията беше неописуема. “Бог е реален” звучеше в съзнанието на всеки израилянин. Еремия пророкува 70 години робство (Ер.25:11) и Бог беше верен да изпълни словото Си! Алелуя.

Това е послание на надежда – Бог е силен и за Него няма нищо невъзможно! Каквито и да са обстоятелствата, нашият Господ е по-голям от тях!

Днес можем да открием с изненада колко е актуална тази история с Израел за църквата в България – както в общ, така и в индивидуален аспект.

В началото на 90-те години имаше едно мощно изливане на Святия Дух в нашата страна. Бог щедро разкриваше Своята благодат на българите и ние бяхме свидетели на много чудеса. Но нещо се случи. В църквите в България започнаха раздори, разцепления, борби за власт и пари, вярващите ожесточено се хапеха един друг, клеветяха се, одумваха се и в резултат на това силата на Бог беше възпрепятствана да действа сред хората и Святия Дух беше оскърбен. Сега духовно се намираме в нещо като “Вавилонския плен.” Разбира се някои няма да се съгласят с това. Те ще ти кажат, че Бог работи мощно в техните църкви, че стават чудеса, че има голямо помазание и т.н. Слушайки ги ще останеш с впечатлението, че небето е слязло при тях. На ако провериш каква е истината, ще разбереш как се опитват да имитират Божието присъствие и как симулират действието на Духа чрез фалшиви проявления. Те търсят заместители на истинското помазание и силата на Бога. Така е по-лесно. Нищо не косва.

Но вижте примера с Израел. Ако радостта на Бога липсва в нашето ежедневие, ако хората, които живеят около нас не ни сочат с пръст и не казват: “Велики неща върши Господ за тях!”, ако хората в България, гледайки църквата, не възклицават: “Бог е жив. Той е велик.” тогава нещо не е наред.

Как е при теб? Има ли области в твоя живот, в които се чувстваш като пленник, неуспявайки да вземеш контрол над тях? Бориш ли се безуспешно с недостатъци, които изглеждат “вечни”? Може би се опасяваш, че няма начин да се променят нещата, че няма да успееш, но запомни това – Бог може!

“Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни”(стих4)

За какво ни говори този стих? За желание за промяна. Копней за свободата в Господа! Искай промяна! Ако си се примирил с робството, Бог няма да те освободи. Той те освобождава от твоите врагове, а не от твоите приятели! Така че, не се примирявай с греха и с пленничеството. Това е първата крачка към избавлението.

“Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат, онзи, който излиза с плач, носейки мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си.”(стихове 5 и 6)

Докато беше в плен Божият народ изпитваше болка и скръб, и проливаше обилно сълзи, заради тежките времена. Те не притежаваха абсолютно нищо в чуждата зема. Изглеждаха нищожни и жалки сред могъщите владетели. И все пак те имаха нещо малко, което можеше да обърне света! Писанието ни казва, че те носеха “мярата семе”! Каква беше тази шепа семенца и къде трябваше да се посеят, за да дадат изобилен плод? В Лука 8:11 Господ Исус Христос каза:”Семето е Божието слово”. Алелуя, Божието слово може да бъде посято на едно единствено място – в човешките сърца. А как се извършва сеенето? В Исус Навин 1:8 четем:”Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти.” Ние сеем чрез езика си, като изповядваме словото с вяра, като се молим и очакваме изпълнението на Божиите обещания. Резултатът, както видяхме, е удивителен. Израел беше свободен. Той се завърна триумфално в земята на обещанията!

Ако искаш да жънеш снопи от радост, ако искаш да се испълнява Божието слово в твоя живот и в твоята страна по такъв начин, че да ти се струва, че сънуваш, ако искаш хората около теб да бъдат докосвани от Божията сила, тогава не се примирявай с робството, изповядвай словото, моли се с вяра и очаквай спасението от Господа! Никога не губи надежда, защото нашият Бог е голям! Той е величествен! Нищо в твоя живот не може да Му попречи да извърши волята Си, щом си казал: “Да. Искам промяна, Господи. Нуждая се от Теб. Избави ме. Очаквам Ти да подействаш.” И когато Бог подейства, бъди сигурен, ти ще бъдеш “като онези, които сънуват”, като че ли е нереално, а истинската промяна в теб ще е вече факт.

7.05.2002 г. Венелин Георгиев

Какво мисля за Бога

Най-прекрасният миг в живота ми беше онзи миг, в който отворих сърцето си и приех Исус за мой Господ и Спасител. Тогава бях на 16 години, сега съм на 25 и за това време никога не съм имал и най-малкото основание да съжалявам за решението си. Напротив, бих искал да го отстоявам до край.
Животът с Бога е една велика привилегия. Бог е толкова реален, толкова велик, Той е просто уникален!
Но искам да знаете, че това съвсем не означава, че няма никакви проблеми, че пътят е равен и че всичко е като в приказка. Не! Напротив, след като посветих живота си на Бога, започнах да се сблъсквам с такива трудности и проблеми, каквито никога не бих предположил, че е възможно да имам като християнин. Но аз не бях сам. Разбрах, че християнството не е просто някаква хубава песен или интересен и по-лек начин на съществуване. Ние, вярващите, имаме същите проблеми като всички хора по света, но ние не сме сами! С нас е един велик и могъщ Бог, Който е в контрол над абсолютно всяка ситуация в нашия живот. Той е Бог на надеждата. Той е Бог на утехата. Всички страхове съпътстващи ежедневието ни биват изместени от една необяснима сигурност и дълбок мир, чийто източник е в Самия Бог. Нещо повече, наскоро Бог ми напомни една чудесна истина от Писанието. Чрез жертвата Си на кръста Исус Христос ни е осигурил достъп до присъствието на Бога и по този начин имаме привилегията на прекрасното преживяване - изпълването със Святия Божи Дух. Святият Дух е силата, която прави невъзможните неща в живота ни, възможни. Той е, Който ни разкрива характера и величието на нашия Бог - и ето какво е открил и на мен.
Бог е един незаменим и верен приятел. Той никога не ме е лъгал. Зная, че мога винаги да разчитам на Него, без да се страхувам от разочарование и предателство.
Удивен съм и от Неговата дискретност. Имало е хиляди случаи, в които Бог можеше да изяви публично недостатъците ми, но Той не е такъв. Бог не е клюкар. Той работи съвършено. Изчакваме търпеливо да се осъзная и ми показва Своята безкрайна любов. Приема ме такъв какъвто съм и това пленява сърцето ми и ме води по-близо до Него.
Бог не е терор и деспот. Той никога и никого не насилва! Дал ни е свободна воля, с която можем сами да определим курса на своя живот. Книгата Откровение 22глава 11стих ни казва: "Който върши неправда, нека върши и за напред неправда... праведният, нека върши и за напред правда." Кой път ще избереш? Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Исус Христос, за да имат вечен живот всички, които вярват в Него. Но Той не насилва никого. Предлага ни свободен избор - на къде ще тръгнеш?
Благодарен съм, че живея с един благ, милостив и любящ Бог, Който знае, може и иска да направи най-доброто за мен. Той е необятен. Каквото и да се каже за Негова слава не ще бъде достатъчно. Мисля, че Бог заслужава нашата любов, нашето посвещение и отдаденост. Той наистина е Бог!

С обич към Господарят
Венелин Георгиев 24.12.2001г.
ЕПЦ-Добрич

Търсиш ли Божията слава

Поради непокорството и идолопоклонството на Израел, Бог прати против него Вавилонския цар Навуходоносор, който избива много евреи, млади и стари, а оцелелите взима в плен.Стените на Ерусалим биват съборени, всички градове са опустошени, но което е най-трагично - Божият дом е изгорен, а съкровищата му - заграбени. Но, слава Богу, историята не свършва до тук. След 70 години Бог нанася осъждение над Вавилон чрез народа на Мидо-Персия.Нашият Господ извършва и нещо чудно.Той подбужда духа на Персийския цар Кир да прогласи из цялата империя, чрез указ, следното:
''Така казва Персийския цар Кир: - Небесният Бог Йехова ми е дал всички царства на света и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас е склонен неговия Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда и нека построи на Йехова, Израилевия Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим.'' (Ездра 1:2,3)
Това наистина е удивително, един нечестив, езически цар прогласява, че Израилевият Господ е Бог и решава да Му построи дом. Божият народ съответно е изключително ентусиазиран и въодушевен. Всички започват да се завръщат в своята родина и да съграждат разрушените градове. А когато зидарите полагат основите на Господния дом -
''… всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа,
понеже основите на Господния дом бяха положени.''(Ездра 3:11)
Това беше време на радост и веселие. Бог не беше забравил Своя народ!
Но ето че всички врагове на юдеите се обединиха и се заеха да пречат и да забавят строежа на Божия дом. Разбира се зад всичко стои сатана. Неговият план е ясен - градежа трябва да се прекрати! Юдеите биват наклеветени пред Артаксеркса, следващият Персийски цар, и той спира работата:
"Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на Персийския цар Дарий"(Ездра 4:24)
Тук Бог отново се намесва. Той праща пророците Агей и Захарий да насърчат юдеите да се обърнат към своя Бог и да довършат строежа на Неговия дом. И ето какво се случва.
"Господнето слово дойде чрез пророк Агея… и рече - Така говори Господ на Силите, казвайки: - "Тия люде думат - Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом""(Агей 1:1,2)
Какво става тук? Радостта и въодушевлението, които изпитваха в началото, си бяха отишли. Планът на сатана успя - Божият дом беше забравен! Хората казваха - "Не му е дошло времето на дома да се строи. В момента имаме други планове. Нямаме излишно време. Просто сме заети." За какво тогава те имаха време, с какво бяха заети? Бог им казва:
"Време ли е самите вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст?"(Агей 1:4)
Бог ги питаше: "Аз къде съм във вашите планове? На кое място съм във вашия списък?"
Нека да си припомним тук - с каква цел Бог възвърна народа Си в святата земя? - За да Му построят дом. И защо беше нужно това? - За да обитава сред тях! Но ето че пред юдеите стояха нови хоризонти, нови переспективи, можеха да започнат нов живот. Пред тях се разкриваше по - добро бъдеще. Това беше време на пълно възстановяване, време на надежда. И знаете ли какво? Бог нямаше абсолютно нищо против всичко това. Но вижте какъв е проблема. В Близкия Изток къщите се градяха от камък. Тези каменни къщи предпазваха хората от яркото слънце и високите температури. Така че изразът ''с дъски обковани къщи''(4 стих) говори не за необходимост, а за екстри . Бог нямаше в предвид юдеите да построят първо Неговия дом и тогава да строят собствените си домове, като между временно живеят на палатки. Но тук виждаме, че те се стремяха вече към лукс и комфорт, към повече и повече, докато през това време Божият дом беше напълно забравен!
"Така казва Господ - помислете за постъпките си"(5 стих) С други думи - "Замислете се кое е важното и кое неотложното, кое е същественото и кое второстепенното. Подредете правилно приоритетите си!"
В 6 стих виждаме, че те сееха, ядяха, пиеха, обличаха се, печелеха пари, но малко събираха, заплатата се изпаряваше, не можеха да се стоплят, бяха полу сити и полу жадни. Това показва, че пропускането на Божията цел винаги ще ни води към едно нещо - недостатъчност и незадоволеност във всяко отношение!
В 7стих отново се казва - "Помислете за постъпките си ". Бог им казваше - "Направете си равносметка! Не виждате ли, че нещо не е наред, че нещо не върви? Забележете какво става!"
И тук Той им показва решението на проблема:
"… постройте дома и Аз ще благоволя в него и ще се прославя - казва Господ."(8 стих)
Алелуя! Целта, с която сме създадени всички хора на този свят, е Божията слава! Целта поради която Бог възвърна народа Си от пленничеството в обещаната земя е Неговата слава!
"Още веднъж, след малко, Аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата … и Аз ще изпълня този дом със слава, казва Господ на Силите"
Божията слава - ето това е смисълът на нашия живот! Искаме ли я? Кое е важното в нашия живот? Нека си направим една равносметка. Защо Бог ни дава определени привилегии, защо Той ни освобождава от пленничество и ни обсипва със Своите блага?Със сигурност не е за да си гледаме интересите и да си "живеем живота".Вижте, живот, лишен от славата на Бога, това е жалък живот!Това въопще не е живот!Помислете!
"И тъй, поради вас небето задържа росата си и земята възспира плода си."(10 стих) - Няма го свежото помазание на Святия Дух и съответно нашите сърца са безплодни за Господа!
В евангелието на Марк 4:18,19 виждаме подобен пример за безплодие:
"Посеяното между тръните са други; те са онези, които са слушали словото, но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи , като влязат, заглушават словото и то става безплодно." Това не е всичко. Бог повиква и сушата!
"Защото Аз повиках сушата ( не врагът, Бог го прави ) на земята и по горите, на житото, на виното и на дървеното масло, на всичко, що произвежда земята, на хората и на добитъка, и на всичките трудове на човешките ръце."
Забележете какъв списък! Бог дава суша в абсолютно всяка една област, касаеща хората.
И така, пред нас стоят две алтернативи, да изберем да ходим в своя път, своите планове и своите цели, което ще ни доведе, както вече видяхме, до суша, безплодие и постоянна незадоволеност. Или да изберем да търсим Божията слава, Неговото присъствие и Неговата воля, както направи Неговия народ:
И всичките оцелели люде послушаха гласа на Господа своя Бог и думите на пророк Агея … и людете се убояха пред Господа."( 12 стих )
И сега забележете - Бог е верен! Той няма да ни остане длъжен:
"Аз съм с вас, казва Господ" ( 13 стих ),"ободрете се всички люде на тази земя, казва Господ и работете ; защото Аз съм с вас, казва Господ на Силите." ( Агей 2:4 )
Нека да работим за Господа! Нека да работим за нашия Бог! Той го заслужава! Вижте Неговото прекрасно обещание в 9 стих, втора глава:
"Последната слава на този дом ще бъде по - голяма от предишната, казва Господ на Силите, и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите "
Толкова е вълнуващо това - Божията слава, славата на Вечния Бог, ще се изяви за нас така както никога не се е изявявала от създанието на света! И тук искам да подчертая - славата на Бога е свързана с Неговия дом! Словото казва - "последната слава на този дом ще бъде по-голяма."Ти за кой дом си загрижен? Имаш ли време за Него? Имаш ли време за Божия дом?
"Но сега размислете как ще бъде от днес нататък" ( Агей 2:18 )
Тези, които търсят Неговата слава, те ще я преживеят!

17.04.2001г. Венелин Георгиев

ЕПЦ-Добрич

Приятелството

Преди да разгледаме тази тема, искам да направя някои уточнения. За приятелството в Библията е написано много и това е доста обширна тема, която не може да се разгледа просто с една брошура, като тази. Но ще се постарая да представя основните точки, които разкриват истинското, библейско, близко взаимоотношение - приятелството.
Всеки човек, млад или стар, мечтае да има един или няколко души около себе си, на които може да разчита по всяко време и във всяка ситуация. Това е един вътрешен копнеж за искрени и дълбоки взаимоотношения с близките ни. Не говоря за "ходене" на момче с момиче или за някакви мимолетни, необвързващи връзки, а за нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Реалността е, че са изключително малко тези, които са открили този вид взаимоотношения. Болшинството са с разбити сърца, или такива, които търсят, жадуват за истинското приятелство или хора попаднали в капана на примирението, на задоволството от повърхностните неща, като религиозни поздрави или престорени свръхдуховни разговори на още по-духовни теми.
Скъпи читателю, имам добра вест за теб ! Исус умря на кръста за теб и за мен, и тази жертва ни дава пълното право да се наслаждаваме на едни искрени взаимоотношения помежду си. Той ни показа лично пътя към тези взаимоотношения. Гледайки на Неговия живот ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора, хора като нас.
Първото нещо, което трябва да се запитаме е : Кой може да ми е близък приятел ? Не другарче, не познат или просто дружка, а истински приятел. Исус каза: "Вие сте Мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам."Йн.15:14 и това е критерия : Човекът върши ли това, което Исус заповядва ? Съобразява ли се преди всичко, даже преди вашите взаимоотношения, с Думите на Исус ? Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля.
Следващото нещо е: Как да вършим Божията воля заедно ? - Отговорът е кратък и ясен - в любов. "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си."Йн.15:13 Замисляли ли сте се какво значи да дадеш живота си ? Често го свързваме с драстични геройски прояви на саможертва, как нашият приятел е на оживен булевард и не вижда връхлитащ камион и ние го избутваме точно в последния момент, а сами оставаме под гумите. Но само това ли е ? По-скоро, само в такива случаи ли можем да дадем живота си за приятелите си ?
О, не - ежедневието е нашия живот ! Чувствата ни, радостите, емоциите, благата ни. Това е то! Дай тези неща, давай ги ежедневно за приятелите си.
В Библията, често животът и душата са взаимозаменяеми, в някои преводи стихът е :"..да дадеш душата си..", а твоята душа е ум, чувства и воля. Значи да дадеш живота си е да даваш чувствата си, умът си, волята си.
Твоите чувства - да можеш да ги изразяваш към приятелите си. Ние сме създадени с чувства, а или ги подтискаме или ги превъзнасяме, но едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме. Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или отчаяни. Да претъпиш, когато ти е трудно, когато мислиш че са те предали и прецакали. Да дадеш от чувствата си повече от колкото имаш. Как? - като вземеш от Божието, от Неговата любов, радост, милост. Отивайки в Неговото присъствие, ти имаш неизчерпаем източник от всичко това. Там извира реката на живота, която може да протече от теб към другите. Само ако позволиш да премине през теб, ще бъдеш и ти благословен .
Твоят ум - мисли как, кога и с какво да благословиш приятелите си. Създавай планове, измисляй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да ти правят веселото, всеки ще се дърпа от теб. Никой не обича паразитите - особено духовните паразити. Само гледат да изстискат малко повече от енергията ти, от емоциите ти.
Твоята воля - основата на едно приятелство, не е само чувства, думи или прекарано време, основата е РЕШЕНИЕ. Само върху такава основа можеш да градиш истински взаимоотношения, стабилни във времето. И този градеж продължава да става с решения.
Първото, най-важно решение:
Аз се посвещавам на приятелите си! Отварям вратата на сърцето си за тях.
Вижте, приемайки Исус за личен Спасител, ние влязохме в завет с Него и така в завет с Неговото тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. И това е то - приятелите не идват даром - за приятелството се работи и то усърдно, жертва се и то ежедневно. Ако във връзките ти с околните, най-близки твои същества, не жертваш нищо от себе си, то значи нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен Самота. Ключът от вратата на този затвор е споделянето. Исус каза: Йн. 15:15'' Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." ...Защото ви ЯВЯВАМ всичко. Това става между нас, споделяме си всичко. Това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично, да не ти пука за другите ...", споделянето е това, което Исус ни остави. Той сподели любовта Си, тронът Си, богатствата Си, животът Си - всичко.
И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля. " Не се мамете-''Лошите другари покваряват добрите нрави''"1Кор. 15:33. Когато откриеш удобрен характер, посвети се и работи за да спечелиш сърцето му, доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство? - " да принасяте плод и плодът ви да бъде траен"Йн.15:16.
В заключение искам да кажа, че приятелството стои след твоето лично взаимоотношение с Бог. Нищо не е по-важно от връзката и взаимоотношението ти с Исус. Но забележи, твоята любов към Бог се измерва и с любовта ти към приятелите ти. "защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." 1Йн.4:20 и "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. " Йн.15:13
Вече 8 години се радвам на едни чудесни приятели. Заедно споделяме и мъките и радостите си. Свидетел съм - Божието слово е вярно и напълно приложимо. Господи благодаря ти, че Си поставил в семейство мен усамотения !
Нека се помолим заедно:

" Господи Исусе, моля Те да ми откриеш къде бъркам във взаимоотношенията си с моите приятели. Аз искам да се променя според Твоята воля, искам да имам преди всичко Твоето одобрение. Господи, благодаря Ти, че на Кръста Ти плати за мен , да имам близки приятели, да не съм самотен, да давам плод в Теб и плодът ми да бъде траен и сега Господи те моля да ми откриеш, кои хора Си определил да бъдат мои приятели и те моля да ми помогнеш да бъда истинско благословение за тях. Доверявам Ти се напълно в Името на Исус.
Амин!"

Николай Тодоров 19.07.1999г
ЕПЦ-Добрич

Бог с теб !

Евангелието на Матей 27:46 казва:
"А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"
Много се вълнувам, когато чета този пасаж! Тук е представен един изключителен момент от историята на вселената. За първи път от вечността Исус Христос бе изоставен от Своя Небесен Баща! За първи път Бог Отец не отговори на Своя Възлюбен Син ! И Исус умря точно поради това. Той изтърпя униженията и отхвърлянето от народа на Израел, понесе болката от бичуването, от трънения венец, от пироните, с които Го приковаха на Кръста. Понесе целия този ужас и остана още жив, дори каза : "Отче, прости им, защото не знаят какво правят.".(Лука 23:34). Това, което наистина Го уби, не бяха раните Му, нито мъченията,нито срама, а прекъснатата връзка с Отца. Сърцето Му бе разбито - Отец Го бе изоставил !!
Аз вярвам, че това е истина за всеки един християнин. Ти може да останеш без работа, без дом, без семейство, без приятели, без свобода, без радост, но ако Бог е с теб, ще можеш да преминеш през всичко това. Но представяте ли си Бог да ни изостави, дори само за минута?! Със сигурност това ще бъде нашия край!
Виждате ли, Бог в Библията има всякакви изпитания. Седрах, Мисах и Авденаго бяха хвърлени в огнената пещ. Израел бе оставен в Египет без свобода и бе подложен на непосилен труд. Всички негови чада от мъжки пол бяха избивани. По късно в пустинята Израел бе оставян без храна, без вода, без всякакви удобства. Йов загуби всичкия си имот, после децата си и после и здравето си. Павел и Сила бяха пребити с тояги, оковани в клада и хвърлени в най-вътрешната част на тъмницата. Ами Давид? Той беше измъчван жестоко от ужасния си грях. Загуби радостта си, мира си, спокойствието си. Душевните му терзания му причиняваха даже физическа болка. Обаче знаете ли аз не видях един определен вид изпитание - без Бог! Виждал съм без всичко друго, но не и без Бог! О, АЛЕЛУЯ - няма такова изпитание ! Исус премина през него за да не преминаваме ние!
Сатана знае как мисълта за това, че Бог ни е изоставил, ни причинява голяма травма. Ние се депресираме, отчайваме, отпадаме - не можем да издържим. Затова врагът удря точно тук. Той иска да ни внуши, че Бог ни е отхвърлил. Но Божието Слово ни казва, че дявола е лъжец и баща на лъжата.
Бог никога няма да ни изостави! Ето какво Той говори в Словото Си:
"Защото Господ няма да остави людете Си, заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде."(1 Цар. 12:22) Алелуя! Сам Исус казва в Мат.28:20 :
"... и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]." Нещо повече, знаете ли как беше наречен Нашият Спасител? В Мат.1:23 (цитира се Исая 7:14) четем едно пророчество за Исус :
"Ето девицата ще зачне и ще роди Син, и ще Го нарекат Емануил, което значи Бог с нас"
Представяте ли си? Името на нашия Бог е - Бог с нас! Можете да заместите думичката нас със своето собствено име и ще видите, че нашия Бог е един личен Бог. Той умря точно заради теб, за да може да бъде винаги с теб! Така че дерзайте възлюбени! Не забравяйте, че през каквото и изпитание да преминавате, колкото и да е тежко, нашият Бог е с нас! Той ще помогне и ще избави. Разбирате ли,Бог не е някакъв любопитен зрител на нашия живот - Той е нашият Личен Спасител - Емануил, личният Бог! Амин!

20.04.2000г. Венелин Георгиев

ЕПЦ-Добрич

За нас

Евангелска Петдесятна Църква - гр.Добрич Основана на 28.02.1998г. Целта ни е да изпълним заповедта на Нашия Господ Исус Христос: Мт. 28:19 "Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]."
Тонко Георгиев	Здравейте	Светлана Винцянова-Георгиева	Бог да Ви Благославя !

От къде идваме?	Къде сме?	На къде отиваме?
От света : място на самота, срам, вина, чужди на Бог и обречени на вечност без любовта и грижата на Нашия Създател и Баща. място на самоизмама и заблуда за това, кoе e ценно и кое не. място, където принципът "по-силният изяжда по-слабия", действа в пълна сила. Там бяхме отхвърлени самотни и заблудени. От къде знаем това , ами вече не сме там :-) , когато си излязъл от нещо ти можеш да го оцениш трезво , но никога докато си в него .	В семейството на Бог! Тук сме добре, много повече от добре. Ние сме спокойни, уверени, в мир с Бога. Е, не живеем сред "цветя и рози", но проблемите тук винаги биват обърнати от Бог за наше добро ! Тук в Божието семейство има утеха , любов, надежда . Самотата и срамът ги няма , безцелното същесвуване умря. Вече сме хора с цел в живота , деца които имат Баща , а не сираци ... Ако искаш да научиш как можеш да станеш дете на Бог, чрез Исус Христос, прочети това кратко, но Вярно послание на Благата вест -> Искам да съм с Исус	В присъствието на Нашия Господ Исус Христос! В небесни места : "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърдце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят" ! Вижте, Бог е обещал да ни избави от греха и последствията от него и ще го направи ! Той ни е обещал да ни вземе при Себе Си след нашата смърт и ще го направи! Обещал е още да съди света за всеки грях и беззаконие, за всяка несправедливост и нечестие и ще го направи ! НО Е ОБЕЩАЛ, че всеки, който вярва в сина Му - Исус Христос - ще бъде спасен ! Лично Бог ще избърше всяка сълза от лицето на онези, които страдат заради Него ! И ще БЪДЕ !! Амин!

---

ВАЖНО : Ние държим да не се дели Христовото тяло и ако сме в различни организации, това НЕ БИВА да ни пречи да служим на Бог заедно. За това сме отворени за контакти с всички църкви и отделни християни, които обичат и живеят Исусовото Слово.