Защо следваш Исус?

Защо следваш Исус?

Защо следваш Исус? Какво търси сърцето ти? Преди да дадеш своя отговор, ще разгледаме защо един от дванайсетте апостоли ходеше след Исус.

Юда Симонов Искариотски е бил юдеин от Кириот и единственият, който не бил от Галилея. Като юдеин, най-вероятно е бил образован и е имал самочувствието на един от избраното племе. Притежавал е определени качества и способности, които са го препоръчали като достоен да приеме служението на касиер сред учениците. Изглеждал е като човек, който знае какво търси и на когото може да се разчита.

Но въпреки всичко Юда Искариотски е винаги на последно място в списъците с апостоли в евангелията (Мат.10:2-4;Мк.3:16-19; Лук.6:14-16). Защо беше така? Разбира се това не е случайно. Най-простият отговор на въпроса, защо Юда не беше в първите редици (по-близо до Исус), е защото не е искал, не се е стремял!

За него не беше важно колко близо ще бъде до Исус, дали ще бъде от ляво или отдясно на Божията слава, както искаха Яков и Йоан (Мк.10:37), целта му беше друга – да бъде по-близо до касата! И виждаме, че в крайна сметка постигна целта си.

Ако ти не се стремиш да бъдеш по-близо до Исус, ако ти е все едно на кой ред си по пътя към небето, то знай че твоето място ще бъде в крайните редици. Проблемът е, че последните места са най-опасни! Те граничат с отстъпление, с предателство, заблуда, лицемерие, поемане по собствен път... и в крайна сметка – смърт.

Можете да попитате: “Исус не знаеше ли, че ще избере такива като Юда и другите “последни”? Разбира се, че знаеше:

“…мнозина от учениците Му…рекоха: “Тежко е това учение; кой може да го слуша?”…(Исус им отговаря) “Но има някои от вас, които не вярват.” Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде…Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.”(Йоан 6:60,64,66)

След като Исус отначало знаеше какво ще се случи, защо избираше и призоваваше такива хора? Отговорът е – защото Бог дава еднакъв шанс на всички!

Бог знае кой как ще започне и как ще завърши пътя на вярата, но Той не казва: “Слушай, ти няма смисъл да Ме следваш, от тебе няма да излезе нищо. Ще се издъниш по пътя, ще Ме оставиш и ще Ме предадеш, така че откажи се, не си прави труда изобщо да започваш, излишно е.” Напротив! Исус не само ти дава шанс, но Той прави всичко възможно този шанс да се реализира!

Ето какво казва Господ в Йоан 13:18 –

“Но това стана, за да се сбъдне Писанието: Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене.”

Исус цитира Псалом 41:9. Ето го и пълния стих:

“Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мене.”

Звучи парадоксално - “близък приятел, комуто имах доверие”. Как така Исус имаше доверие на някого, за когото знаеше със сигурност, че щеше да Го предаде?

В Матей 26:50 Господ отново нарича Юда “приятелю”. Но защо? Не е ли наивно и глупаво да се доверяваме и да дружим с такива хора?

Посланието на Исус Христос към учениците беше простичко – “да се обичате един друг”(Йн.15:12), но стиха не свършва до тук, Исус продължава: “…както Аз ви възлюбих” – това, което Господ проповядваше, Той го живееше. Исус беше техният жив пример. “Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си.”(Йн.15:13) Исус се отнасяше към учениците Си като към приятели, без изключение. Той инвестираше във всеки един от тях. Тези 3 години и половина, през които бяха заедно, бяха достатъчни, за да станат близки приятели. Те се хранеха заедно, спяха заедно, молеха се заедно, служеха на Бога заедно, прекарваха време един с друг, доверяваха се един на друг. Исус влагаше по нещо от Себе Си във всеки от учениците Си. Той не каза: “Юдо, тъй като знам какво ще извършиш, знам, че ще Ме предадеш, Аз няма да ти демонстрирам Божията любов, няма да ти покажа Божията слава! Не. Той му даде еднакъв шанс с останалите. Такъв е Бог!

Сега нека да видим отношението на Юда.

Първо, той не вярваше в Исус Христос като Господ.

“Но има някои от вас, които не вярват”(Йн. 6:64) Ако Юда вярваше в Божия Син, той никога нямаше да си позволи “лукса” да Го предаде. Нямаше дори да си го помисли. Осъждението за тази постъпка е просто ужасяващо! “Но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.”(Мат. 26:24)

В лицето на това сериозно предупреждение предателят нагло пита: “Да не съм аз, Учителю?”(следващия стих) За Юда Исус е просто Учител. Другите ученици, малко по-рано в 22 стих, питат Исус: “Да не съм аз, Господи?” Всъщност всички обръщения на предателя към Божия Син, които са записани в евангелията, са още две – в Матей 26:49 - “Здравей, Учителю” и в Марк 14:45 просто - “Учителю.” Той не се отнасяше към Исус Христос като към Господ.

Представете си само – всеки ден в продължение на три години и половина Юда Искариотски бе свидетел на какви ли не чудеса и проявления на Божия Дух. Беше виждал хиляди невероятни изцерения и освобождения от демони, беше виждал как бурята утихва под властта на Божия Син, как мъртвите биваха възкресявани, как Исус ходеше по водата, умножаваше храната, узнаваше помислите на хората…беше видял славата на Господа, беше се докоснал до нея, но въпреки това не разпозна Бога в плът, Единородния от Отца! Неверието на този апостол бе наистина удивително. Но защо тогава той не изостави Исус по-рано? Защото имаше интереси. Докато Христос беше на върха, докато народа викаше: “Осанна на Давидовия Син”, докато касата се пълнеше с дарения, докато беше престижно да бъде “един от дванайсетте”, Юда нямаше никакво намерение да напуска позицията си. Той очакваше Исус да установи някаква форма на земно управление, да бъде издигнат като цар, което означаваше нови дивиденти, почит и богатство.

Но, ето че обстоятелствата започват коренно да се променят. Исус все по-често говореше за смъртта Си и за Своето погребение. Апостолите не можеха да разберат думите Му на фона на благословението, помазанието и успеха, които повече от три години ги съпътстваха. Съзнанието им отказваше да възприеме предупрежденията на техния Учител. Наближаваше часът на тъмнината. Предстояха най-тежките моменти от живота на Господ Исус Христос. И това бе идеалното време, в което да се изяви същинския характер на Юда. Предателите удрят винаги тогава, когато си в нужда. Те ще те потупват по рамото приятелски докато успяваш, но подхлъзнеш ли се, ще бъдат първите, които ще те наранят. Юда не научи урока за посвещението от своя Учител, защото не вярваше в Него. Това, от което се интересуваше, бе своята лична изгода и безопасност.

Вярно е, че в своето объркване, всички ученици изоставиха Исус, но те не отидоха на страната на Неговите врагове! Те не сключиха сделка със самия сатана, както постъпи Юда, продавайки душата си за шепа сребро.

“Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванайсетте. И той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.” (Лука22:3,4) Матей 26:15,16 допълва: “Какво ще ми дадете и аз ще ви Го предам?” И те му претеглиха 30 сребърника, и оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.”

Убеден съм, че много хора като четат това послание ще си мислят, че се отнася за еди кой си от тяхната или съседната църква. Християните, често сме склонни да слушаме словото “от километри”, като че не се отнася за нас. Напротив. Това е грешно отношение. Словото е адресирано до теб! То идва, за да докосне теб и твоя живот и да го промени!

Искам да предизвикам всеки един християнин – Ти защо следваш Исус? Защо си тръгнал след Него? Какво търсиш? Каква е твоята цел? Не бързай да отговаряш. Помисли внимателно и бъди честен със себе си. Бог ще те изпита за твоя отговор.

Искам да напомня нещо, което всички знаем. Началото на християнския живот се поставя чрез новорождение. Новорождението се осъществява чрез покаяние, а покаянието представлява едно твърдо решение да следваме Бога до края на живота си. И ето го въпроса отново – какъв е твоя мотив да тръгнеш след Исус? Какво търси сърцето ти?

Вярата в Бог идва в следствие на покаянието ни, но когато няма истинско, искрено покаяние, съответно липсва жива вяра.

“Но има някои от вас, които не вярват…Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите “(Йн 6:64) Тук става въпрос не за хора от тълпата, а за последователи на Исус, дори и за един от апостолите!

Според твоя старт в християнския живот зависи какъв ще е финала. Началото определя края.

“Мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.”(Йн. 6:66) Тези хора се забелязват лесно, защото “не ходеха вече с Него”, но другите, като Юда, които също са отстъпили от Исус в сърцата си, но продължават да Го следват, те много трудно се забелязват. Понякога остават скрити до край.

Апостолите до последно не знаеха кой ще е предателя на техния Учител. Те плахо питаха Исус на Господната вечеря: “Аз ли, Господи?” Юда изглеждаше толкова невинен, толкова загрижен и съпричастен, че нито един от учениците не се усъмни в него. И когато Исус му каза да действа по-бързо, апостолите мислеха, че техният касиер отива да даде нещо на сиромасите.(Йн.13: 29,29) Дяволското лицемерие на Юда Искариотски му даде наглостта да вярва, че с целувка ще заблуди и самия Господ Исус Христос!

Днес в църквата в България има много такива християни “под прикритие”, които живеят двойствен живот. Посланието на Юда 19 стих казва за тях: “Тия са, които правят разцепления, плътски хора, които нямат Духа.” Това могат да бъдат хора с определена позиция в църквата, да са в служение или просто да са миряни, които обаче изглеждат надеждни, запалени за Бога християни, на които можеш да разчиташ.

Внимание! “Те са подводни скали” – Юда 12 стих. Действат под повърхността и нанасят удар под кръста.

Удивително е какви лицемери могат да бъдат хората. Особено сред християните. Те толкова се самозабравят, че са склонни да вярват, че ще заблудят и самия Бог!

Смятам, че всеки човек е склонен да прибегне до лицемерие в определени моменти от живота си, за да избегне даден конфликт или да бъде приет от някои хора, но тук говоря за онези, за които лицемерието е начин на съществуване. Те са предадени на този порок до край. Театралничене, мили усмивки, престорени сълзи, невинен поглед, крият се зад хиляди маски. Това е техния живот – всичко е за пред хората. Те не са искрени дори със самите себе си.

“(Юда) търсеше сгоден случай да им Го предаде, (но) не пред множеството” Лк. 22:6

Тъмната страна от характера на предателя остана скрита за множеството.

Познавам едно “християнско” семейство, които всички считат за светци, освен най-близките им. За множеството те са просто едни чудесни хора, но от дяволското им лицемерие не са пощадени дори собствените им внуци, които са едни мили деца, с широко отворени сърца за Бога. Тъмната, същинска страна от характера на тези безбожници е насочена към най-близките им. Причината е много проста. Всъщност убеден съм, че едни от най-големите врагове на Божиите деца, на тези, които обичат Господа и Го търсят, са лъжехристияните, фалшивите последователи на Христа.

Моля се да ни пази Господ от такива нечестивци и най-вече да ни пази да не ставаме като тях!

И тъй, при Исус се тълпяха множества и множества, и множества…Така продължава и днес. Много хора търсят Неговото присъствие, но защо? Човек е воден от най-различни интереси. Едни идват, за да бъдат изцерени, други искат просто да видят някое знамение, трети търсят материална подкрепа или себеизява, но важното е защо ти следваш Исус!? За какво жадува душата ти? Дали егоизма не определя твоята мотивация? Юда беше типичен егоист.

“Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: “Защо не се продаде това миро за 300 динария, за да се раздадат на сиромасите?” А това рече, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.”(Йн.12:4-6)

“Юда държеше касата”, друг държи служението си, трети се държи за човек, но ти, приятелю, се дръж за Исус! Търси славата на Господа и живей за Него! Петър, който беше първия в списъците с апостолите, питаше: “При кого да отидем Господи? Само Ти имаш думи на вечен живот”(Йн.6:68) Той казваше: “Господи, няма при кого да отидем, Ти Си единственият път за нас, Ти Си нашия живот,” Веднъж вкусил от Божията слава, Петър не можеше да си представи друг начин на съществуване. Това беше човек, който обичаше Бога, човек, който търсеше първото място, най-близо до Исус.

Ти от кои си? Ако е необходимо постави едно ново начало и търси Царя, а не царството. Търси Господа, заради самия Него и нека сърцето ти да пее: “Исусе, нищо не може да се сравни с Тебе, Твоето присъствие е богатство, Твоето присъствие е славно.”

Ноември 2004 г. - Венелин Георгиев