Saturday, February 17, 2007

Авигея

Авигея

( женска конференция -.03.2006г.)

Исус Христос е същият вчера, днес и завинаги. Хората, събитията, ситуациите, проблемите, радостите, теготите, неволите – всичко е същото. Вчера, днес и завинаги. От първата страница на Библията до последната, през вековете, историята е една и съща. За това днес ще се поучим от историята на една жена, за която може би малко се говори, но е един голям пример за всички нас. Ще видим как тя се справяше с предизвикателствата в нейния живот. И аз съм сигурна, че това ще помогне на много от нас да намерим отговор как да устояваме в това време пред Бога. Забелязала съм 17 черти в нейния характер, които би трябвало да съумеем да реализираме в нашия живот.

Тази жена се нарича Авигея – 1 Царе 25 глава.

Всички знаем кой беше Давид - едно бедно момченце, никому неизвестно, никому непознато. Обаче Бог видя сърцето му. Няма значение, че ти си мислиш, че може би в тази църква никой не те познава. Няма значение какъв е твоя произход – дали си българин или от някоя етническа група. Няма значение от кое село или град си. Няма значение къде стоиш в църквата. Няма значение колко хора те познават. Едно има значение – Господ Исус Христос те познава! Той знае сърцето ти от момента на твоето зачатие. Така беше избран Давид. Господ говори на пророка и го прати в затънтеното село, за да може да каже на Давид: “Ти ще бъдеш избраният цар”. Давид и Мойсей са едни от мъжете с най – голям пример. И двамата бяха избрани от нищото. И двамата Бог ги изведе на високо. Знаете ли защо? По една причина – защото имаха покорни сърца, Амин.

И този Давид, за когото говорим, беше в период на гонение, когато цар Саул го преследваше. Три глави по-рано в 22 глава ние виждаме случката, когато Давид отиде в храма при свещеника Ахимелех. И тъй като свещеника се осмели да помогне на Давид, Саул изби 85 Божии служители, плюс жени, деца и добитък. Казвам това, за да видим каква е предисторията на случката с Авигея. Макар че, тогава нямаше такава мобилна комуникация както в монента, аз съм сигурна, че слуха за случилото се стигна много бързо в цялото царство. Но въпреки това Авигея се показа като една много смела жена. И днес ние ще говорим за нея.

В 25 глава се казва, че Давид прати едни овчари при съпруга на тази дама, за да поиска помощ от него. Давид имаше пълно основание за това, защото беше честен, беше закрилник на хората. В онези смутни, разбойнически времена той им помагаше. И отиде там не от нахалство, а за да вземе това, от което се нуждаеше. Но, когато отиде при тях и поиска помощ, Навал - съпругът на Авигея категорично отказа. Колко от нас смятаме, че мъжете ни имат конкретна вина за дадена ситуация в нашето семейство? В случая този човек беше абсолютно нечестив пред Господа и той отказа на Давид всякаква помощ. Но нека да видим реакцията на Авигея.

В стих 3 четем, името на човека беше Навал, а на жена му – Авигея. Жената беше благоразумна и красива. Първата характеристика за нас Божиите жени. Ако някой си мисли, че не е достатъчно красив, нека погледнем в една книга от Библията – Песен на песните, 2 глава, 14 стих. Господ говори на теб, който си мислиш, че не си достатъчно красив, нямаш необходимата, приета от двайсет и първи век манекенска фигура от 43 килограма; имаш може би очила или нещо друго, което те притеснява. За такива като нас Господ говори: “О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата, в скришните места на стръмнините, нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти, защото гласа ти е сладък и лицето ти прекрасно.” Ето така, уважаеми сестри, изглеждахме на нашите съпрузи в началото на нашия брак. Всички ние, съм убедена, че продължаваме да изглеждаме така в техните очи. Амин. Но по-добрата новина е, че така изглеждаме в очите на Господа. Той копнее и търси нашето присъствие, защото сме прекрасни в Неговите очи. Така че, ние нямаме основание за ниско самочувствие. Напротив, колкото повече минават годините, аз се чувствам по-хубава. И знаете ли защо? Защото, слава на Бога, че съм срещнала Исус Христос, защото всеки ден аз Го опознавам повече, защото ние, в нашето ходене, се приближаваме до Господа. Така че, никога не забравяйте – ставаме все по-красиви и по-красиви.

Какво казва Библията за Навал? Опак, нечестив, несправедлив, съдник, стиснат, лъжлив, недалновиден, страхлив и злонрав. С една дума името му “Навал” означава “безумен”. Скъпи сестри, знам, че някои от вас имат невярващи съпрузи. За голямо съжаление и в Божия дом, сред християните, мъжете, които редовно посещават църква и издигат свято ръцете си на първите, вторите или последните редове – също виждаме такива характеристики. Но това трябва да бъде причина ние все повече и повече, и повече да ходатайстваме за тях пред Бога и да търсим Неговата помощ. Амин.

И тъй, първата характеристика на Авигея беше – благоразумна и красива.

В 14 стих виждаме, че Давид прати момците, които потърсиха, помощ; обаче Навал, като чу, каза: “А бе, какъв е този Давид? Колко много слуги си ходят по полето и си бягат от господарите – аз ако за всеки взема да се грижа”... Какво забелязваме тук? Основният проблем на Навал какъв беше? Освен всичко друго, което изброихме – той не познаваше гласа на Бога. Нямаше идея какъв е Божия план за Давид за разлика от Авигея.

Но слугите на Навал отидоха при Авигея и й разказаха какво се случи:

“ Ето, Давид прати човеци от пустинята , за да поздравят нашия господар, а той се нахвърли върху тях” и т.н. и т.н.. Тук виждаме втората характеристика на Авигея. Тя е жена, която се вслушва в думите на другите. Как си ти, уважаема сестра? Сред нас има началници, има сестри, които отговарят за други хора. Как си ти?

Вслушваш ли се в думите на хората, които са ти подчинени? Защото хората, които застават в позиция на власт, независимо дали в света или в църквата, за изключително кратко време се променят неузнаваемо. За съжаление не в добра насока. Така че, нека се поучим от опита на Авигея и с всяка една от тези 17 характеристики да не гледаме човека до нас. Не! Идеята е да погледнем себе си. Скъпи сетри, Библията е нашето огледало – писаното се отнася за теб! Така че нека имаме тази мисъл до края.

Втората характеристика на Авигея е, че тя сe вслушва в другите. Нещо повече от това – умееше да слуша, слушайки. Това е една способност, която малцина от нас умеят. Но ако вие развиете това качество– да слушате, слушайки, другите хора, това ще ви донесе невероятен успех в живота. Защото много пъти ние от благоприличие просто кимаме или измънкваме нещо, долу-горе в темата без да вникнем в проблема, било на съпруга си, на децата си, на приятели, на близки, на хора в нужда. Най-голямата трудност и най-голямото умение, за да развиеш едно трайно взаимоотношение, с когото и да било, това е да умееш да слушаш, слушайки. Чувайки думите на човека до теб, те влизат в теб, разсъждаваш върху тях и се опитваш да бъдеш полезен. Амин.

Третата характеристика на Авигея намираме в стих 17... Когато момчето й разказа подробно случката, то се обърна към нея и, забележете неговата реплика: “Авигея, знай това, което ти казах и размисли какво ще направиш.” Какво означава това? Слугата беше ли убеден в нейната справедливост и мъдрост? Да. Третата характеристика на Авигея е, че тя е справедлива и мъдра жена. Уважаеми сестри, слава на Бога, че в Божия дом ние не пием алкохол, не пушим цигари, и не ходим с чужди мъже. Така би трябвало да бъде и се надявам, че е така. Обаче най-големият проблем в Божието семейство са клюките. Това е толкова грозно, толкова гнусно, толкова долно в очите на Бога, че аз мога да ви извадя веднага 15 стиха в тази насока, че правейки това, участвайки в клюки, в разнасяне на верни или неверни неща за живота на другите хора, вие сте точно толкова омразни в очите на Бога, колкото са и прелюбодейците, така че, помислете си! Нека всички ние се замислим за нашия живот - какво мислят хората за нас? Ти може би се боиш да споделиш с дадена сестра проблемите се, защото вместо да бъде справедлива и мъдра, тя може да отиде и да го сподели с още 68 сестри до довечера. И така хората губят доверие в Божието семейство. Така че, ние трябва да имаме такъв авторитет в очите на хората, че те да идват при нас, да споделят своите проблеми, защото ние умеем да слушаме, слушайки и защото сме справедливи и мъдри. Амин.

На четвърто място – умението на Авигея да се вслушва в съветите на другите хора, дори по-нисшестоящи от нея, както беше младежа в стих 17, който беше един от многото слуги в дома й. И тя не беше длъжна да го слуша, но прие съвета му.

Петата характеристика - Авигея е една смирена жена без никаква гордост. Какво означава смирена жена, скъпи сестри? Когато се покаях през 89 година, усилията на пастира на църквата, в която ходих бяха насочени към промяна на моя външен вид – изхвърляне на бижута, червила, скъпи тоалети и добиване на монашески вид. Обаче, какво ставаше с мене? Тъкмо почвах да работя като лекар и изглеждах така – ходех с една черна рокля, закопчана от горе до долу и със забрадка на главата. Между другото нямам нищо против забрадките, когато са носени по лично убеждение...И познайте как изглеждах в очите на моите колеги! Според вас как? Мислите ли, че “Всички тичаха към Исуса с цяла сила”. Когато ме поздравяваха едвам измънквах: “Здрасти”. Понеже– “Ние не можем да общуваме с невярващи.” Имаше ли полза от всичко това? Ще ви кажа колко хора се покаяха в процентно отношение в този период от моя живот. Познайте!... Нула. Всички ме считаха за луда. Аз определено заслужавах името си. С държанието си, с облеклото си, с всичко, което ви дойде на ум. Смирение въобще не означава това. Смирение означава да бъдеш кротък - готовност да бъдеш обучен. Това е оригиналното значение на думата от старогръцки език. Кротост означава да показваш, че ти си готов да бъдеш научен, готов да приемаш съвети, готов да ходиш в Божиите пътища, защото за тебе няма нищо по-ценно от твоето общение с Бога. И виждаме, че такава беше Авигея.

На шесто място, една черта, която много уважавам в нас жените и смятам, че 99,9% ние я притежаваме – решителност и бързо вземане на решения. Колко от вас са съгласни, че в семейния живот е така? Ние просто сме различни, мъжете и жените. В 18 стих виждаме: “Тогава Авигея побърза” . Тя не каза: “Виж сега, аз ще помисля малко” или “Виж го този Навал; дай сега да го обсъдим ... ти го знаеш какъв е.” Правим ли ние така? Аз съм виждала такива сестри – “Ела да ти кажа сега “моя” какъв е. Не го гледай, че той “тъй, тъй...”, той всъщност е иначе – “ А бе, той и моя е тъй”. Каква полза от този разговор? Абсолютно никаква. Така че, какво направи Авигея? Точно обратното. Вместо да седне и да прави каквото и да било друго, тя стана и побърза. Взе бързо решение.

На седмо място ние виждаме една друга нейна характеристика – щедрост. Какво направи тя? Тука се казва, в същия 18 стих: “Взе 200 хляба, 2 мяха с вино, 5 сготвени овце, 5 мери пържено жито, 100 грозда сухо грозде и 200 низа смокини и ги натовари на осли” Тези мерки не са актуални днес, не знам много ли е това за него време, но щом става дума за натоварени няколко магарета, явно доста неща е взела. Виждаме нейната щедрост, а вие как сте, сестри? Сега, аз искам да почерпя някого, разбира се, че ще поканя пастирската съпруга - все си има някаква ползичка. Защо да почерпя сестричката там в ъгъла? Нито я познавам и я я видя втори път, я не. Тя не ме интересува, нямам полза, нямам изгода. За съжаление така е в живота, скъпи сестри. Ние показваме щедрост към хората, от които очакваме да бъдем облагодетелствани и това е много грозно. За това, знам, че много от вас не са така и ви насърчавам още повече – давайте на хората, които не могат да ви върнат. Бедни, гладни, хора в нужда, хора, които са наистина с проблем. Лично аз имам болка за страдащи деца. Не искам да обидя с нищо възрастните сестри и пенсионерите и на такива съм давала, обаче да видя дете, което е необуто, необлечено и ненахранено, бъркам в портфейла, купувам закуска и им давам. Не мога да гледам деца в нужда. Така че, ние трябва да бъдем щедри, ама не към пастирската съпруга, трябва да сме щедри към хората, които по никакъв начин не могат да ни върнат, защото само тогава, ще получим нашето благословение – от Господа. Може да не е днес, може да е след 10 години. А това, което аз непрекъснато се моля е: “Господи, не на мене връщай, връщай не децата ми.” Представяте ли си утехата за нас майките да изпълним Божието слово в Еклисиаст 11:1 “Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш”... и това да се върне след 20 години на децата ни?! Нашето дете да бъде в нужда, нашето дете да е в проблем, да бъде в кой знае кой край на света и Господ да повдигне един човек, който да каже: “Не знам защо, но искам да помогна на Михаела.”( Това е дъщеря ми, която е тук) Амин. Какво по-хубаво от това? Затова, сестри, инвестирайте в бъдещето на децата си, бъдете щедри към хора, които не могат да ви върнат.

На осмо място – Авигея беше предвидлива! Четем в 21 и 22 стихове ... Давид беше решил да отмъсти за обидата от Навал като избие всяко мъжко. Но Авигея го изпревари като побърза да го посрещне по пътя. Какво прави тя? Както казва Божието слово в Притчи 31 - “предвижда злото и се укрива”. Пълна глупост е да ходиш срещу злото, когато е безмислено и то ще те помете. Така че, виждаме, че Авигея беше предвидлива и то не мислейки само за себе си. “Ами той като ще ги избива, аз да се скрия в сламника, за да остана жива, пък Давид да си ги избива.” Не в този смисъл. Тя беше предвидлива за себе си, за цялото си семейство, за хората, които обичаше и към които имаше отговорност.

На девето място – това е нейната смелост. В началото споменах за Ахимелех в 22 глава, че за това, че се беше осмелил да даде на Давид няколко хляба и оръжие, Саул уби свещеника с още 85 мъже плюс жени, деца и добитък от града на свещениците. Авигея, въпреки, че знаеше случая, не просто взе няколко хляба, а както чухме, натовари една върволица от магарета с храна и отиде да ги занесе на Давид. Амин. Вие смели ли сте? “Днес като се скарам с мъжа си ще му покажа една смелост. Той вика: “Ще гледам мач.” Аз викам: “Няма”, изключвам телевизора и заставам с ръце на кръста. Това не е смелост, скъпи сестри. Това е глупост. Говорим за съвсем друга смелост. Не да сме смели да атакуваме мъжете си, както най-често, за съжаление, правим. Трябва да сме смели, когато вземаме бързи решения, когато правим добро на мъжа си, на децата си, на близките си, на другите хора. В такъв смисъл смелост.

На десето място – тя поема отговорност и това ще го видим в края на 25 стих. Когато срещна Давид, Авигея му казва: “ Виж, Давиде, ти си прав, аз съм съгласна с тебе, тоя моя мъж си е аблолютен Навал, без всякакъв разсъдък, обаче, виж, аз съм добра, разумна, красива, справедлива, погледни на мене.” Нищо подобно. Тя отиде, стих 24, падна при нозете му и рече: “Господарю, нека на мене да бъде това нечестие, нека аз да съм виновна за всичко.” Виждаме нейната способност да поеме отговорност. Тя каза на Давид: “Аз не можах да видя твоите момци” (25стих). В тази ситуация Авигея нямаше абсолютно никаква вина! Тя си вършеше къщната работа; не беше нейно задължение да занесе храна на момците, понеже си имаше съпруг. Обаче отиде при Давид и пое цялата отговорност за ситуацията без да обвинява мъжа си, без да стовари всичко върху него, за да извлече полза за себе си. Тя каза: “Господарю, Давиде, нека аз да поема цялата вина, нека вината бъде върху моите плещи, понеже аз не успях да видя твоите момци.” Разбирате ли колко е важно да бъдем помощници на нашите съпрузи, каквито и да са те? Вярващи или невярващи. И да направим всичко възможно да поемаме отговорност в живота. Защото много по-лесно, първата реакция на всеки един от нас е да хвърлим обвинение. “И без това не е мое задължение. Виж се, ти пак не си вършиш работата.” Ние сме перфектни в това да натякваме...не, че не сме прави. Но независимо дали сме прави или не, ние трябва да сме бързи да поемем отговорност, вместо хората, които обичаме, особено пред Господа. “Господи, моя е вината, аз неуспях да видя тези момци”. Така че, следващия път, когато имаме “лек” християнски спор у дома ( да не кажа караница) с нашите съпрузи, нека си помислим. По-лесното е да вдигнем пръста си и да кажем: “Твоя е отговорността. Ти не направи еди кое си.” По-трудно е да поемеш отговорност и да я споделиш с него. А ние искаме да стоим по-близо до Бога, искаме да познаваме повече Бога, искаме да ходим в Неговите пътища. Няма как да стане ако не платим цената. Някой ще каже: “Не е справедливо.” Да, никой не говори за справедливост тук. Господар на този свят е дявола и няма справеливи неща. Нищо справедливо няма в този свят. Жени се издигат, защото спят с определени мъже. Познавам християни, които крадат като за световно и все още са в разни управителни съвети. Няма справедливост, сестри. Но това няма значение. Божието слово казва, 1 Тимотей 6:11: “Но ти, човече Божий, бягай от тези неща, и следвай правдата, благочестието...” Къде е нашата отговорност? Да пазим себе си чисти, като бягаме от тези неща. Амин.

На 11-то място - това е много важно за сестрите, които имат невярващи съпрузи. Господ ми говори специално за вас сестри. Авигея изявява открито своята вяра и упованието си в Бога. Но как? Не нахално, глупаво и натрапчиво, а с покорство. Така, нека да го видим в 26 стих: “Сега, годподарю мой, в името на живия Бог и на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и самоотмъщение...” Тя отива при Давид, изявявайки своята вяра в Господ Исус Христос. Но как го направи? Там долу, като беше на колене, като пое отговорност за нещо, за което абсолютно не бе виновна. Как би могла в такъв огромен имот да види едни момци. Там, при нозете на Давид, тя каза: “Аз уповавам на Господа. Аз уповавам в живия Бог” Но го направи с мъдрост. Зная, че каквито и думи да кажа (може би някой ще каже, “тя не разбира за каво става дума”) Повярвайте ми, скъпи сестри, ако това ще ви утеши, и ние, пастиршите, имаме такива проблеми с нашите мъже. Защото вие ги виждате в църква, а ние си ги виждаме в къщи. В една или в друга насока, взаимоотношенията в семействата много си приличат. И в двата случая едно е най-важното – какво е нашето отношение към проблемите в брака, като вярваща жена. Това е въпроса. Не е въпроса какъв е твоят съпруг – вярващ или невярващ. Разбира се, има крайни случаи - мъже, които са хронични прелюбодейци, хронични алкохолици. Ти не можеш да угодиш на такива хора и да правиш това, което се изисква от тебе. Но сега ние говорим за друго. Какво трябва да бъде нашето отношение към мъжете ни, като вярващи жени. Не е нужно във всяка една ситуация да вадим стих от Библията, понеже, познаваме словото и това е много хубаво, но стиховете от Писанието не са за словесен бой. Имат съвсем друг смисъл да се употребяват. Стихът от Библията на първо място променя нас – живота ни, характера ни, отношението ни, сърцето ни. Защото, знаете ли какво е едно общуване? Някои хора казват: “Как ли не му го казах на тоя моя! 189 пъти му го казах, а той “не”, та “не”. Само 7 % от общуването са думите, 28 % е тонът, с който сме казали каквото и да било и 65 % е езика на нашето тяло. Представяте ли си за какво става дума? Как вие показвате в къщи Исус Христос на децата, на мъжете си, независимо дали са вярващи или не? 65 % е езикът на тялото ви. Физиономии, мимики, жестове. Скарала си се с мъжа си, той минава и ти правиш гримаси зад гърба му, пред децата. И те какво викат? “Слава на Бога, какъв тати имаме?!” Обикновено, ние майките, имаме по-тясна връзка с децата си и това е по-голяма отговорност. Какво възпитавате у вашите деца спрямо мъжете си? Съпругът ви се кара с вас, а не с децата ви? A ние много пъти ги въвличаме – искаме или не искаме. 65 % от нашето общение е езика на тялото. 28 % е тона ни: “Колко пъти ще ти казвам? Ама, колко пъти”. “Видя ли?”- две думи само, обаче това трябва да му извлече 20 годишен брачен опит, 20 години натяквания и може би още 5 години преди това. Той не ти чува думите, не те слуша какво говориш, достатъчно е само да те погледне и вече знае. Като казвам това, не можете да си представите аз как се чувствам, защото сe отнася и за мен. И по-неудобното е, че сега дъщеря ни е тука и тя вероятно си вика: “Аха, значи така, мамо! Другия път като се карате с тати ще направиш една физиономия, но аз ще дойда и ще ти припомня.” Другия път няма да я взема, J да се почувствам малко по-духовна. Нали е хубаво да се шегуваме? Ама ние не сме на погребение! Ние сме единствените, които имаме повод да празнуваме. Аз неразбирам какво празнуват невярващите. Никога не мога да ги разбирам на какво толкова се смеят. Там, където трябва да има смях и веселие е Божия дом. Скъпи сестри, това е мястото на веселие. Вие като си правите купон и рожден ден в къщи, нека да ви чуе целия квартал. Не с песните на онези ... фолк певици. Напротив, хваление до край. Нека нашата музика да звучи, а не на тези извратени чалгаджийки. Между другото, сестри, ако вие слушате поп фолк или чалга, смятам, че имате сериозни проблеми с Господа. Няма да попитам вас дали слушате такава музика, а ще попитам вашите деца. Говорила съм с деца на вярващи сестри: “Ти каква музика слушаш, миличко?” – “Азис.” – това е трагедия...Ние имаме най-голям повод за празнуване в нашите християнски семейства. Имаме жив Господ! Той се грижи за нас, не сме самотни, не сме сиротни. Какво повече ни трябва? Авигея открито изявява вярата си и упованието си в Бога, но с покорство.

На 12 място от 26 до 31 стихове, тя говори на Давид: “Зная, че си Божия избраник.” Заявявайки това, Авигея не е водена от човешка пресметливост и изгода, а е водена от Божия Дух. Тя не си правеше някакви сметки: “А бе, сега ако има как да може да убие мъжа ми, който и без друго е толкова крив, а аз да се ожена за царя. Оле, майко, какъв кеф.” Това не беше нейния мотив. Авигея беше убедена в Божия човек и в Божия характер. На ум не и минаваше какво Господ е приготвил за нея.

На 13 място виждаме, че Авигея не мисли зло и не чака отплата от хората. Колко по-хубаво е в нашия живот да уповаваме на Господа, а не на хората, даже и на царе. Как работите вие, братя и сестри, в светската си работа? Светската ти работа и начина, по който се отнасяш към нея е абсолютна възможност да доведеш много хора до Господа. Всички са изумени от определени неща от твоя или моя характер. И това е повод да им кажем защо. “Защото имам Исус.” Ако ти си мързелив, немарлив, кръшкач, лъжеш, крадеш, тогава Господ няма да те постави на високо. Трябва да сме излючително прецизни. Йосиф от Божието слово, Данаил – перфектни! Защо бяха поставени толкова на високо? Йосиф го пъхнаха в затвора и той вместо да вземе да се оплаква: “Докога бе, Госоди? Братята ме продадоха. Бях толкова верен на господаря си, а ето, в затвора ме завряха... Не съм пипнал жена му, прелюбодеец съм бил.” Какво направи Йосиф? ... В тъмницата той организира затворниците, почна да разпределя храна, задължения, ред, почистване.... Така трябва да бъдем в нашите семейства и в службата си, трябва да бъдем перфектни, уповавайки на Бога, без да чакаме отплата от хората.

На 14 място ние виждаме в 32 стих: “Давид каза на Авигея: - Благословен да бъде Израилевия Бог, Който те прати днес да ме посрещнеш.” Тази жена с чисто сърце, с чисти мотиви, с един свят живот, придоби благоволението на Бога. Така живейте, така говорете, така ходете, така мислете, че да придобивате всеки ден, все повече и повече благоволението на Гспода. Всичко останало ще дойде между другото. Знаете какво казва Божието слово за тези, които бяха около Давид - 600 огорчени, освирепели мъже, престъпници, тръгнаха след него. Не му е било лесно на Давид. Малко по-горе в същата глава четем, че, когато Давид чу за реакцията на Навал, той взе 400 мъже с него и 200 остави при багажа. Нали разбирате, че не става въпрос за романтична среща между Давид и Авигея в гората? Той на бял кон, тя на муле и така... Става дума за една тълпа от 400 огорчени, освирепели мъже, които препускаха бясно с мечове и ножове, за да убият човека, който не беше им дал това, което им се полагаше. И Авигея се осмели, след всичко чуто, да застане на пътя им, да падне на колене и да каже: “Господарю, Давид.” И понеже тя придоби благоволението на Господа, Той подейства в сърцето на Давид и на мъжете. Давид призна, че Авигея бе водена от Бога. В 33 стих се казва: “И благословен съвета ти, и благословена си самата ти, защото си мъдра и умна, и си ме въздържала от кръвопролитие, от самоотмъщение с ръката ми.” 36 стих - тя се върна в къщи. Навал въобще не му пукаше, той не разбра какъв е проблема. Човек, който разбере проблема, вечерта поне ще залости вратата. А той ”беше направил царско угощение” Той не предвиди, даже и не разбра за какво става дума до края.

15 –тата характеристика - изчакваш с Бог подходящото време, подходящата обстановка и подходящия начин. Ако придобиеш това умение, означава, че имаш 100% вяра и упование в Бога. Само човек, който познава Исус и стои близо до Него може въпреки всичко, което се руши около него, да каже: “Аз ще чакам Господа! Няма да се разправям с мъжа си, няма да се карам с него; няма непрекъснато да натяквам... Но аз ще оставя на Божието време, по Божия начин, с Божията цел да станат нещата.” Господ никога не закъснява.

16 – тата характеристика е дълготърпение. Авигея взе решение да не се меси в Божиите дела и в начина, по който Той го прави, а реши да изчака Божието време. Сутринта тя съобщи на Навал всичко, което се беше случило. Той най-после разбра за какво става дума, притесни се и ... след 10 дни се казва, че умря.

Господ е ЗА семейството, каквото и да е то – болно, здраво... Има изцерение за всяко семейство в Господа. Понеже Библията казва в книгата Неемия, че Господ е възстановител на руини. И Господ може да съгради от всеки западнал дом, от всяко западнало семейство, здрава крепост. Насърчавам ви, уважаеми, не подхождайте към чародейство, да контролирате, да издавате заповеди, да направлявате по вашите начини и методи, не подхождайте към други странични неща. Изчакайте Божието време и Божия начин. Той има план за нас и нашите съпрузи. Ако нямате съпруг, Той има план за вас и вашите бъдещи съпрузи. Недейте да се обвързвате с невярващи хора. Аз невярвам, че понеже нямало братя в църквата, дайте да отидем да вземем от света, че ще му говорим, че ще се покайва... “Чакай сега, сестра – питам аз – ти си тръгнала на евангелизаторски поход или искаш да се жениш? Кое от двете?”... На Божието време, по Божият начин. Бог никога не закъснява – убедена съм в това. Нека да покажем дълготърпение и смирение пред Бог и да Го оставиам Той да направи нещата по Неговия начин. Тогава радостта ни ще бъде пълна и плода ни ще бъде много по-голям.

И на последно 17 място, Авигея придоби благоволението на човеците. И не просто на човеците, но и на бъдещия цар. Сигурна съм, че тя не е планирала и в най-смелите си мечти, че веднъж женена, употребена и т.н. Давид ще прати хора, за да я вземат за негова жена. Веднага след смъртта на Навал, този безумен човек, се казва, че Давид докато чу, бързо взе решение и прати хора да му доведат Авигея. А тя побърза, стана, облече се, взе слугините, магаретата, имота и отиде при Давид. Слава на Бога. Това не е просто случка от Библията, не е приказка, а е истината за една жена, която упова на Бога до край с цената на всичко.

Ако ти си готов да проявиш дълготърпение, каквато и да е ситуацията около теб, ако ти уповаеш 100% на Бога, ако покажеш, че Той е най-важния за теб и, че ти ще изчакаш Неговото време и Неговия начин, тогава ще придобиеш непременно благоволението и на Бог и на човеците. Амин.

Д-р Светлана Винцянова-Георгиева

1 comment:

Eleonora said...

Слава на Бога!!!
Много благодаря на Бога за тази статия на колежката ми, или по-точно за тази студия върху библейския образ на една блегословена от Бог жена...

Нека Бог благославя и продъжава да употребява д-р Георгиева!!!