Защо следваш Исус?

Защо следваш Исус?

Защо следваш Исус? Какво търси сърцето ти? Преди да дадеш своя отговор, ще разгледаме защо един от дванайсетте апостоли ходеше след Исус.

Юда Симонов Искариотски е бил юдеин от Кириот и единственият, който не бил от Галилея. Като юдеин, най-вероятно е бил образован и е имал самочувствието на един от избраното племе. Притежавал е определени качества и способности, които са го препоръчали като достоен да приеме служението на касиер сред учениците. Изглеждал е като човек, който знае какво търси и на когото може да се разчита.

Но въпреки всичко Юда Искариотски е винаги на последно място в списъците с апостоли в евангелията (Мат.10:2-4;Мк.3:16-19; Лук.6:14-16). Защо беше така? Разбира се това не е случайно. Най-простият отговор на въпроса, защо Юда не беше в първите редици (по-близо до Исус), е защото не е искал, не се е стремял!

За него не беше важно колко близо ще бъде до Исус, дали ще бъде от ляво или отдясно на Божията слава, както искаха Яков и Йоан (Мк.10:37), целта му беше друга – да бъде по-близо до касата! И виждаме, че в крайна сметка постигна целта си.

Ако ти не се стремиш да бъдеш по-близо до Исус, ако ти е все едно на кой ред си по пътя към небето, то знай че твоето място ще бъде в крайните редици. Проблемът е, че последните места са най-опасни! Те граничат с отстъпление, с предателство, заблуда, лицемерие, поемане по собствен път... и в крайна сметка – смърт.

Можете да попитате: “Исус не знаеше ли, че ще избере такива като Юда и другите “последни”? Разбира се, че знаеше:

“…мнозина от учениците Му…рекоха: “Тежко е това учение; кой може да го слуша?”…(Исус им отговаря) “Но има някои от вас, които не вярват.” Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите и кой е този, който щеше да Го предаде…Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.”(Йоан 6:60,64,66)

След като Исус отначало знаеше какво ще се случи, защо избираше и призоваваше такива хора? Отговорът е – защото Бог дава еднакъв шанс на всички!

Бог знае кой как ще започне и как ще завърши пътя на вярата, но Той не казва: “Слушай, ти няма смисъл да Ме следваш, от тебе няма да излезе нищо. Ще се издъниш по пътя, ще Ме оставиш и ще Ме предадеш, така че откажи се, не си прави труда изобщо да започваш, излишно е.” Напротив! Исус не само ти дава шанс, но Той прави всичко възможно този шанс да се реализира!

Ето какво казва Господ в Йоан 13:18 –

“Но това стана, за да се сбъдне Писанието: Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мене.”

Исус цитира Псалом 41:9. Ето го и пълния стих:

“Да! Самият ми близък приятел, комуто имах доверие, който ядеше хляба Ми, вдигна своята пета против Мене.”

Звучи парадоксално - “близък приятел, комуто имах доверие”. Как така Исус имаше доверие на някого, за когото знаеше със сигурност, че щеше да Го предаде?

В Матей 26:50 Господ отново нарича Юда “приятелю”. Но защо? Не е ли наивно и глупаво да се доверяваме и да дружим с такива хора?

Посланието на Исус Христос към учениците беше простичко – “да се обичате един друг”(Йн.15:12), но стиха не свършва до тук, Исус продължава: “…както Аз ви възлюбих” – това, което Господ проповядваше, Той го живееше. Исус беше техният жив пример. “Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си.”(Йн.15:13) Исус се отнасяше към учениците Си като към приятели, без изключение. Той инвестираше във всеки един от тях. Тези 3 години и половина, през които бяха заедно, бяха достатъчни, за да станат близки приятели. Те се хранеха заедно, спяха заедно, молеха се заедно, служеха на Бога заедно, прекарваха време един с друг, доверяваха се един на друг. Исус влагаше по нещо от Себе Си във всеки от учениците Си. Той не каза: “Юдо, тъй като знам какво ще извършиш, знам, че ще Ме предадеш, Аз няма да ти демонстрирам Божията любов, няма да ти покажа Божията слава! Не. Той му даде еднакъв шанс с останалите. Такъв е Бог!

Сега нека да видим отношението на Юда.

Първо, той не вярваше в Исус Христос като Господ.

“Но има някои от вас, които не вярват”(Йн. 6:64) Ако Юда вярваше в Божия Син, той никога нямаше да си позволи “лукса” да Го предаде. Нямаше дори да си го помисли. Осъждението за тази постъпка е просто ужасяващо! “Но горко на онзи човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.”(Мат. 26:24)

В лицето на това сериозно предупреждение предателят нагло пита: “Да не съм аз, Учителю?”(следващия стих) За Юда Исус е просто Учител. Другите ученици, малко по-рано в 22 стих, питат Исус: “Да не съм аз, Господи?” Всъщност всички обръщения на предателя към Божия Син, които са записани в евангелията, са още две – в Матей 26:49 - “Здравей, Учителю” и в Марк 14:45 просто - “Учителю.” Той не се отнасяше към Исус Христос като към Господ.

Представете си само – всеки ден в продължение на три години и половина Юда Искариотски бе свидетел на какви ли не чудеса и проявления на Божия Дух. Беше виждал хиляди невероятни изцерения и освобождения от демони, беше виждал как бурята утихва под властта на Божия Син, как мъртвите биваха възкресявани, как Исус ходеше по водата, умножаваше храната, узнаваше помислите на хората…беше видял славата на Господа, беше се докоснал до нея, но въпреки това не разпозна Бога в плът, Единородния от Отца! Неверието на този апостол бе наистина удивително. Но защо тогава той не изостави Исус по-рано? Защото имаше интереси. Докато Христос беше на върха, докато народа викаше: “Осанна на Давидовия Син”, докато касата се пълнеше с дарения, докато беше престижно да бъде “един от дванайсетте”, Юда нямаше никакво намерение да напуска позицията си. Той очакваше Исус да установи някаква форма на земно управление, да бъде издигнат като цар, което означаваше нови дивиденти, почит и богатство.

Но, ето че обстоятелствата започват коренно да се променят. Исус все по-често говореше за смъртта Си и за Своето погребение. Апостолите не можеха да разберат думите Му на фона на благословението, помазанието и успеха, които повече от три години ги съпътстваха. Съзнанието им отказваше да възприеме предупрежденията на техния Учител. Наближаваше часът на тъмнината. Предстояха най-тежките моменти от живота на Господ Исус Христос. И това бе идеалното време, в което да се изяви същинския характер на Юда. Предателите удрят винаги тогава, когато си в нужда. Те ще те потупват по рамото приятелски докато успяваш, но подхлъзнеш ли се, ще бъдат първите, които ще те наранят. Юда не научи урока за посвещението от своя Учител, защото не вярваше в Него. Това, от което се интересуваше, бе своята лична изгода и безопасност.

Вярно е, че в своето объркване, всички ученици изоставиха Исус, но те не отидоха на страната на Неговите врагове! Те не сключиха сделка със самия сатана, както постъпи Юда, продавайки душата си за шепа сребро.

“Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванайсетте. И той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.” (Лука22:3,4) Матей 26:15,16 допълва: “Какво ще ми дадете и аз ще ви Го предам?” И те му претеглиха 30 сребърника, и оттогава той търсеше удобен случай да им Го предаде.”

Убеден съм, че много хора като четат това послание ще си мислят, че се отнася за еди кой си от тяхната или съседната църква. Християните, често сме склонни да слушаме словото “от километри”, като че не се отнася за нас. Напротив. Това е грешно отношение. Словото е адресирано до теб! То идва, за да докосне теб и твоя живот и да го промени!

Искам да предизвикам всеки един християнин – Ти защо следваш Исус? Защо си тръгнал след Него? Какво търсиш? Каква е твоята цел? Не бързай да отговаряш. Помисли внимателно и бъди честен със себе си. Бог ще те изпита за твоя отговор.

Искам да напомня нещо, което всички знаем. Началото на християнския живот се поставя чрез новорождение. Новорождението се осъществява чрез покаяние, а покаянието представлява едно твърдо решение да следваме Бога до края на живота си. И ето го въпроса отново – какъв е твоя мотив да тръгнеш след Исус? Какво търси сърцето ти?

Вярата в Бог идва в следствие на покаянието ни, но когато няма истинско, искрено покаяние, съответно липсва жива вяра.

“Но има някои от вас, които не вярват…Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите “(Йн 6:64) Тук става въпрос не за хора от тълпата, а за последователи на Исус, дори и за един от апостолите!

Според твоя старт в християнския живот зависи какъв ще е финала. Началото определя края.

“Мнозина от учениците Му отстъпиха и не ходеха вече с Него.”(Йн. 6:66) Тези хора се забелязват лесно, защото “не ходеха вече с Него”, но другите, като Юда, които също са отстъпили от Исус в сърцата си, но продължават да Го следват, те много трудно се забелязват. Понякога остават скрити до край.

Апостолите до последно не знаеха кой ще е предателя на техния Учител. Те плахо питаха Исус на Господната вечеря: “Аз ли, Господи?” Юда изглеждаше толкова невинен, толкова загрижен и съпричастен, че нито един от учениците не се усъмни в него. И когато Исус му каза да действа по-бързо, апостолите мислеха, че техният касиер отива да даде нещо на сиромасите.(Йн.13: 29,29) Дяволското лицемерие на Юда Искариотски му даде наглостта да вярва, че с целувка ще заблуди и самия Господ Исус Христос!

Днес в църквата в България има много такива християни “под прикритие”, които живеят двойствен живот. Посланието на Юда 19 стих казва за тях: “Тия са, които правят разцепления, плътски хора, които нямат Духа.” Това могат да бъдат хора с определена позиция в църквата, да са в служение или просто да са миряни, които обаче изглеждат надеждни, запалени за Бога християни, на които можеш да разчиташ.

Внимание! “Те са подводни скали” – Юда 12 стих. Действат под повърхността и нанасят удар под кръста.

Удивително е какви лицемери могат да бъдат хората. Особено сред християните. Те толкова се самозабравят, че са склонни да вярват, че ще заблудят и самия Бог!

Смятам, че всеки човек е склонен да прибегне до лицемерие в определени моменти от живота си, за да избегне даден конфликт или да бъде приет от някои хора, но тук говоря за онези, за които лицемерието е начин на съществуване. Те са предадени на този порок до край. Театралничене, мили усмивки, престорени сълзи, невинен поглед, крият се зад хиляди маски. Това е техния живот – всичко е за пред хората. Те не са искрени дори със самите себе си.

“(Юда) търсеше сгоден случай да им Го предаде, (но) не пред множеството” Лк. 22:6

Тъмната страна от характера на предателя остана скрита за множеството.

Познавам едно “християнско” семейство, които всички считат за светци, освен най-близките им. За множеството те са просто едни чудесни хора, но от дяволското им лицемерие не са пощадени дори собствените им внуци, които са едни мили деца, с широко отворени сърца за Бога. Тъмната, същинска страна от характера на тези безбожници е насочена към най-близките им. Причината е много проста. Всъщност убеден съм, че едни от най-големите врагове на Божиите деца, на тези, които обичат Господа и Го търсят, са лъжехристияните, фалшивите последователи на Христа.

Моля се да ни пази Господ от такива нечестивци и най-вече да ни пази да не ставаме като тях!

И тъй, при Исус се тълпяха множества и множества, и множества…Така продължава и днес. Много хора търсят Неговото присъствие, но защо? Човек е воден от най-различни интереси. Едни идват, за да бъдат изцерени, други искат просто да видят някое знамение, трети търсят материална подкрепа или себеизява, но важното е защо ти следваш Исус!? За какво жадува душата ти? Дали егоизма не определя твоята мотивация? Юда беше типичен егоист.

“Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза: “Защо не се продаде това миро за 300 динария, за да се раздадат на сиромасите?” А това рече, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.”(Йн.12:4-6)

“Юда държеше касата”, друг държи служението си, трети се държи за човек, но ти, приятелю, се дръж за Исус! Търси славата на Господа и живей за Него! Петър, който беше първия в списъците с апостолите, питаше: “При кого да отидем Господи? Само Ти имаш думи на вечен живот”(Йн.6:68) Той казваше: “Господи, няма при кого да отидем, Ти Си единственият път за нас, Ти Си нашия живот,” Веднъж вкусил от Божията слава, Петър не можеше да си представи друг начин на съществуване. Това беше човек, който обичаше Бога, човек, който търсеше първото място, най-близо до Исус.

Ти от кои си? Ако е необходимо постави едно ново начало и търси Царя, а не царството. Търси Господа, заради самия Него и нека сърцето ти да пее: “Исусе, нищо не може да се сравни с Тебе, Твоето присъствие е богатство, Твоето присъствие е славно.”

Ноември 2004 г. - Венелин Георгиев

Когато Бог подейства, ще ти се струва, че сънуваш

Псалом 121:1 ”Когато Господ възвръщаше Сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.”

В този стих се говори за завръщането на Израел от Вавилонския плен, който беше продължил 70 години. Преди този тежък период Божият народ живееше в завиден просперитет. Израел се радваше на такова богатство и слава, каквито малко народи са виждали. “Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост”( 2 Лет.9:22). Храмът на техния величествен Бог беше уникален шедьовър на човешкото изкуство. И нищо чудно – проекта за Божия дом беше даден на Давид по откровение от Самия Господ. Славата, с която Бог въздигна Своя народ беше толкова голяма, че Савската царица остана без дъх “като видя мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил, ястията на трапезата му, сядането на слугите му и прислужването на служителите му и облеклото им ... и нагорнището, с което отиваше в Господния дом – не остана дъх в нея” (2Лет.9:3,4). Бог разкриваше Своите благословения в пълнота.

Но ето, че в апогея на своето величие Израел забрави за своя Господ:

“При това всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим” (2Лет.36:14)

Бог беше наскърбен от този отговор на Израел за Неговите благословения. Виждайки на къде отиват нещата Той беше верен да ги предупреди:

“И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалееше людете Си и обиталището Си.”(2Лет.36:15)

Заслепени от своето богатство и просперитет свещениците и людете не виждаха надвисналата опасност. Те си мислеха: “Нищо лошо не може да ни сполети. Стените на Ерусалим са непревземаеми. Бог е с нас, ние ще успеем.” Предупрежденията на Божиите пророци в продължение на дълги години попадаха в глухи уши.

“Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на Господа и се подиграваха с пророците Му, докато гнева Му се издигна против людете Му, така че вече нямаше изцерение”(стих16)

Чашата преля и ето, че бедствието ги постигна внезапно. Техният свят на безгрижност и фалшиви мечти рухна и всичко скъпоценно им бе отнето.

“За това Той доведе против тях Халдейския цар, който изби юношите им с нож вътре в дома на светилището им и не пожали нито юноша, нито девица, нито старец, нито белокос; всичките предаде в ръката му. И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и първенците му – всичките занесе у Вавилон... А оцелелите от нож отведе у Вавилон, където останаха слуги нему и на синовете му до времето на Персийското царство, за да се изпълни Господното слово изговорено чрез устата на Еремия... докато се изпълнят 70 години.”(2Лет.36:17-21)

Можете ли да си представите какъв обрат настъпи? Тези хора, които живяха в разкош и блясък, във веселие и задоволство, изведнъж се изправиха пред прага на отчаянието, виждайки ужасната действителност на робството. Това беше опустошително за тях, нещо, което трудно можеха да понесат. Стандартът им на живот се сгромоляса на възможно най-ниското ниво. Те бяха опозорени и унижени. Налагаше се да търпят подигравки и присмехи до края на живота си. И това, което може би беше най-болезнено за родителите е, че трябваше да гледат как децата им израстват в тежко робство, а те бяха безсилни да променят каквото и да било.

Нашата страна също е била под хомота на игото. Но докато българите са робували в собствената си родина, то евреите трябваше да живеят далеч то своята земя, далеч от всичко познато. Те бяха окъснати от своя корен. Гордостта им бе погълната от Вавилонската мощ. Бяха загубили всичко!

И въпреки това, дълбоко в душата на Божия народ се крепеше една тиха, но непоклатима надежда за спасение. С течение на времето, сред болка и скръб, упованието им в Бог и в Неговото слово започна да нараства. Поколението, отведено в плен беше измряло и сега младите хора насочваха очите си към Бога на бащите им и очакваха милостта Му. Разбира се, нямаше никакви възгледи за избавление. Вавилонската империя беше сразена от могъщата Мидо-Персия и новото царство беше в своя разцвет. То изглеждаше непобедимо.

Сионовите пленници бяха родени и израснали като роби. Те не познаваха свободата. Не познаваха веселието, смеха и радостта. И ето, че изведнъж, точно в най-мрачния момент, когато изглеждаше повече от невъзможно всякакво спасение, когато техният враг триумфираше по-мощен от преди, Бог възсия величествено в техния живот! Персийският император, докоснат от Всевишния Господ, издаде указ за завръщането на евреите в тяхната родина.

Това беше нещо грандиозно!

“Когато Господ възвръщаше Сионовите пленници ние бяхме като онези, които сънуват.”(Пс.126:1)

Израелтяните се питаха: “Възможно ли е това? Сънуваме ли? Истина ли е, че се завръщаме в святата земя, където ще започнем нов живот? Просто не е за вярване.”

Представете си каква радост, каква еуфория настъпи!

“Тогава устата ни се изпълни със смях и езика ни с пеене...”(стих2)

Избавлението беше толкова славно, че околните народи бяха шокирани: - “Тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.”(същия стих)

Аз не познавам подобен аналог в историята на света, в който някой пленен народ да е пуснат да се завърне просто ей така. Без битка, без подкуп, без обещания. Нещо повече! Изпращайки ги обратно към дома Персийският цар Кир постанови:

“На всеки, който е оцелял, в каквото и да било място, където пришелствува, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Ерусалим.”(Ездра1:4)

Грандиозно нали! Народите трябваше да признаят – Сионовият Бог е велик! Израел също призна:

“Господ извърши велики неща за нас, от което се изпълнихме с радост”(Пс.126:3)

“Бог е “виновника” за нашата радост”- казваха те – “Той е причината за нашето въодушевление. Ние не сме забравени!”

Ситуацията беше неописуема. “Бог е реален” звучеше в съзнанието на всеки израилянин. Еремия пророкува 70 години робство (Ер.25:11) и Бог беше верен да изпълни словото Си! Алелуя.

Това е послание на надежда – Бог е силен и за Него няма нищо невъзможно! Каквито и да са обстоятелствата, нашият Господ е по-голям от тях!

Днес можем да открием с изненада колко е актуална тази история с Израел за църквата в България – както в общ, така и в индивидуален аспект.

В началото на 90-те години имаше едно мощно изливане на Святия Дух в нашата страна. Бог щедро разкриваше Своята благодат на българите и ние бяхме свидетели на много чудеса. Но нещо се случи. В църквите в България започнаха раздори, разцепления, борби за власт и пари, вярващите ожесточено се хапеха един друг, клеветяха се, одумваха се и в резултат на това силата на Бог беше възпрепятствана да действа сред хората и Святия Дух беше оскърбен. Сега духовно се намираме в нещо като “Вавилонския плен.” Разбира се някои няма да се съгласят с това. Те ще ти кажат, че Бог работи мощно в техните църкви, че стават чудеса, че има голямо помазание и т.н. Слушайки ги ще останеш с впечатлението, че небето е слязло при тях. На ако провериш каква е истината, ще разбереш как се опитват да имитират Божието присъствие и как симулират действието на Духа чрез фалшиви проявления. Те търсят заместители на истинското помазание и силата на Бога. Така е по-лесно. Нищо не косва.

Но вижте примера с Израел. Ако радостта на Бога липсва в нашето ежедневие, ако хората, които живеят около нас не ни сочат с пръст и не казват: “Велики неща върши Господ за тях!”, ако хората в България, гледайки църквата, не възклицават: “Бог е жив. Той е велик.” тогава нещо не е наред.

Как е при теб? Има ли области в твоя живот, в които се чувстваш като пленник, неуспявайки да вземеш контрол над тях? Бориш ли се безуспешно с недостатъци, които изглеждат “вечни”? Може би се опасяваш, че няма начин да се променят нещата, че няма да успееш, но запомни това – Бог може!

“Върни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни”(стих4)

За какво ни говори този стих? За желание за промяна. Копней за свободата в Господа! Искай промяна! Ако си се примирил с робството, Бог няма да те освободи. Той те освобождава от твоите врагове, а не от твоите приятели! Така че, не се примирявай с греха и с пленничеството. Това е първата крачка към избавлението.

“Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат, онзи, който излиза с плач, носейки мярата семе, той непременно с радост ще се върне, носейки снопите си.”(стихове 5 и 6)

Докато беше в плен Божият народ изпитваше болка и скръб, и проливаше обилно сълзи, заради тежките времена. Те не притежаваха абсолютно нищо в чуждата зема. Изглеждаха нищожни и жалки сред могъщите владетели. И все пак те имаха нещо малко, което можеше да обърне света! Писанието ни казва, че те носеха “мярата семе”! Каква беше тази шепа семенца и къде трябваше да се посеят, за да дадат изобилен плод? В Лука 8:11 Господ Исус Христос каза:”Семето е Божието слово”. Алелуя, Божието слово може да бъде посято на едно единствено място – в човешките сърца. А как се извършва сеенето? В Исус Навин 1:8 четем:”Тази книга на закона да не се отдалечава от устата ти.” Ние сеем чрез езика си, като изповядваме словото с вяра, като се молим и очакваме изпълнението на Божиите обещания. Резултатът, както видяхме, е удивителен. Израел беше свободен. Той се завърна триумфално в земята на обещанията!

Ако искаш да жънеш снопи от радост, ако искаш да се испълнява Божието слово в твоя живот и в твоята страна по такъв начин, че да ти се струва, че сънуваш, ако искаш хората около теб да бъдат докосвани от Божията сила, тогава не се примирявай с робството, изповядвай словото, моли се с вяра и очаквай спасението от Господа! Никога не губи надежда, защото нашият Бог е голям! Той е величествен! Нищо в твоя живот не може да Му попречи да извърши волята Си, щом си казал: “Да. Искам промяна, Господи. Нуждая се от Теб. Избави ме. Очаквам Ти да подействаш.” И когато Бог подейства, бъди сигурен, ти ще бъдеш “като онези, които сънуват”, като че ли е нереално, а истинската промяна в теб ще е вече факт.

7.05.2002 г. Венелин Георгиев

Какво мисля за Бога

Най-прекрасният миг в живота ми беше онзи миг, в който отворих сърцето си и приех Исус за мой Господ и Спасител. Тогава бях на 16 години, сега съм на 25 и за това време никога не съм имал и най-малкото основание да съжалявам за решението си. Напротив, бих искал да го отстоявам до край.
Животът с Бога е една велика привилегия. Бог е толкова реален, толкова велик, Той е просто уникален!
Но искам да знаете, че това съвсем не означава, че няма никакви проблеми, че пътят е равен и че всичко е като в приказка. Не! Напротив, след като посветих живота си на Бога, започнах да се сблъсквам с такива трудности и проблеми, каквито никога не бих предположил, че е възможно да имам като християнин. Но аз не бях сам. Разбрах, че християнството не е просто някаква хубава песен или интересен и по-лек начин на съществуване. Ние, вярващите, имаме същите проблеми като всички хора по света, но ние не сме сами! С нас е един велик и могъщ Бог, Който е в контрол над абсолютно всяка ситуация в нашия живот. Той е Бог на надеждата. Той е Бог на утехата. Всички страхове съпътстващи ежедневието ни биват изместени от една необяснима сигурност и дълбок мир, чийто източник е в Самия Бог. Нещо повече, наскоро Бог ми напомни една чудесна истина от Писанието. Чрез жертвата Си на кръста Исус Христос ни е осигурил достъп до присъствието на Бога и по този начин имаме привилегията на прекрасното преживяване - изпълването със Святия Божи Дух. Святият Дух е силата, която прави невъзможните неща в живота ни, възможни. Той е, Който ни разкрива характера и величието на нашия Бог - и ето какво е открил и на мен.
Бог е един незаменим и верен приятел. Той никога не ме е лъгал. Зная, че мога винаги да разчитам на Него, без да се страхувам от разочарование и предателство.
Удивен съм и от Неговата дискретност. Имало е хиляди случаи, в които Бог можеше да изяви публично недостатъците ми, но Той не е такъв. Бог не е клюкар. Той работи съвършено. Изчакваме търпеливо да се осъзная и ми показва Своята безкрайна любов. Приема ме такъв какъвто съм и това пленява сърцето ми и ме води по-близо до Него.
Бог не е терор и деспот. Той никога и никого не насилва! Дал ни е свободна воля, с която можем сами да определим курса на своя живот. Книгата Откровение 22глава 11стих ни казва: "Който върши неправда, нека върши и за напред неправда... праведният, нека върши и за напред правда." Кой път ще избереш? Бог толкова възлюби света, че даде Своя Син Исус Христос, за да имат вечен живот всички, които вярват в Него. Но Той не насилва никого. Предлага ни свободен избор - на къде ще тръгнеш?
Благодарен съм, че живея с един благ, милостив и любящ Бог, Който знае, може и иска да направи най-доброто за мен. Той е необятен. Каквото и да се каже за Негова слава не ще бъде достатъчно. Мисля, че Бог заслужава нашата любов, нашето посвещение и отдаденост. Той наистина е Бог!

С обич към Господарят
Венелин Георгиев 24.12.2001г.
ЕПЦ-Добрич

Търсиш ли Божията слава

Поради непокорството и идолопоклонството на Израел, Бог прати против него Вавилонския цар Навуходоносор, който избива много евреи, млади и стари, а оцелелите взима в плен.Стените на Ерусалим биват съборени, всички градове са опустошени, но което е най-трагично - Божият дом е изгорен, а съкровищата му - заграбени. Но, слава Богу, историята не свършва до тук. След 70 години Бог нанася осъждение над Вавилон чрез народа на Мидо-Персия.Нашият Господ извършва и нещо чудно.Той подбужда духа на Персийския цар Кир да прогласи из цялата империя, чрез указ, следното:
''Така казва Персийския цар Кир: - Небесният Бог Йехова ми е дал всички царства на света и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас е склонен неговия Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда и нека построи на Йехова, Израилевия Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим.'' (Ездра 1:2,3)
Това наистина е удивително, един нечестив, езически цар прогласява, че Израилевият Господ е Бог и решава да Му построи дом. Божият народ съответно е изключително ентусиазиран и въодушевен. Всички започват да се завръщат в своята родина и да съграждат разрушените градове. А когато зидарите полагат основите на Господния дом -
''… всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа,
понеже основите на Господния дом бяха положени.''(Ездра 3:11)
Това беше време на радост и веселие. Бог не беше забравил Своя народ!
Но ето че всички врагове на юдеите се обединиха и се заеха да пречат и да забавят строежа на Божия дом. Разбира се зад всичко стои сатана. Неговият план е ясен - градежа трябва да се прекрати! Юдеите биват наклеветени пред Артаксеркса, следващият Персийски цар, и той спира работата:
"Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим и остана спряна до втората година от царуването на Персийския цар Дарий"(Ездра 4:24)
Тук Бог отново се намесва. Той праща пророците Агей и Захарий да насърчат юдеите да се обърнат към своя Бог и да довършат строежа на Неговия дом. И ето какво се случва.
"Господнето слово дойде чрез пророк Агея… и рече - Така говори Господ на Силите, казвайки: - "Тия люде думат - Не е още времето, което щяло да дойде, времето да се построи Господният дом""(Агей 1:1,2)
Какво става тук? Радостта и въодушевлението, които изпитваха в началото, си бяха отишли. Планът на сатана успя - Божият дом беше забравен! Хората казваха - "Не му е дошло времето на дома да се строи. В момента имаме други планове. Нямаме излишно време. Просто сме заети." За какво тогава те имаха време, с какво бяха заети? Бог им казва:
"Време ли е самите вие да живеете в своите с дъски обковани къщи, докато тоя дом остава пуст?"(Агей 1:4)
Бог ги питаше: "Аз къде съм във вашите планове? На кое място съм във вашия списък?"
Нека да си припомним тук - с каква цел Бог възвърна народа Си в святата земя? - За да Му построят дом. И защо беше нужно това? - За да обитава сред тях! Но ето че пред юдеите стояха нови хоризонти, нови переспективи, можеха да започнат нов живот. Пред тях се разкриваше по - добро бъдеще. Това беше време на пълно възстановяване, време на надежда. И знаете ли какво? Бог нямаше абсолютно нищо против всичко това. Но вижте какъв е проблема. В Близкия Изток къщите се градяха от камък. Тези каменни къщи предпазваха хората от яркото слънце и високите температури. Така че изразът ''с дъски обковани къщи''(4 стих) говори не за необходимост, а за екстри . Бог нямаше в предвид юдеите да построят първо Неговия дом и тогава да строят собствените си домове, като между временно живеят на палатки. Но тук виждаме, че те се стремяха вече към лукс и комфорт, към повече и повече, докато през това време Божият дом беше напълно забравен!
"Така казва Господ - помислете за постъпките си"(5 стих) С други думи - "Замислете се кое е важното и кое неотложното, кое е същественото и кое второстепенното. Подредете правилно приоритетите си!"
В 6 стих виждаме, че те сееха, ядяха, пиеха, обличаха се, печелеха пари, но малко събираха, заплатата се изпаряваше, не можеха да се стоплят, бяха полу сити и полу жадни. Това показва, че пропускането на Божията цел винаги ще ни води към едно нещо - недостатъчност и незадоволеност във всяко отношение!
В 7стих отново се казва - "Помислете за постъпките си ". Бог им казваше - "Направете си равносметка! Не виждате ли, че нещо не е наред, че нещо не върви? Забележете какво става!"
И тук Той им показва решението на проблема:
"… постройте дома и Аз ще благоволя в него и ще се прославя - казва Господ."(8 стих)
Алелуя! Целта, с която сме създадени всички хора на този свят, е Божията слава! Целта поради която Бог възвърна народа Си от пленничеството в обещаната земя е Неговата слава!
"Още веднъж, след малко, Аз ще разтърся небето и земята, морето и сушата … и Аз ще изпълня този дом със слава, казва Господ на Силите"
Божията слава - ето това е смисълът на нашия живот! Искаме ли я? Кое е важното в нашия живот? Нека си направим една равносметка. Защо Бог ни дава определени привилегии, защо Той ни освобождава от пленничество и ни обсипва със Своите блага?Със сигурност не е за да си гледаме интересите и да си "живеем живота".Вижте, живот, лишен от славата на Бога, това е жалък живот!Това въопще не е живот!Помислете!
"И тъй, поради вас небето задържа росата си и земята възспира плода си."(10 стих) - Няма го свежото помазание на Святия Дух и съответно нашите сърца са безплодни за Господа!
В евангелието на Марк 4:18,19 виждаме подобен пример за безплодие:
"Посеяното между тръните са други; те са онези, които са слушали словото, но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи , като влязат, заглушават словото и то става безплодно." Това не е всичко. Бог повиква и сушата!
"Защото Аз повиках сушата ( не врагът, Бог го прави ) на земята и по горите, на житото, на виното и на дървеното масло, на всичко, що произвежда земята, на хората и на добитъка, и на всичките трудове на човешките ръце."
Забележете какъв списък! Бог дава суша в абсолютно всяка една област, касаеща хората.
И така, пред нас стоят две алтернативи, да изберем да ходим в своя път, своите планове и своите цели, което ще ни доведе, както вече видяхме, до суша, безплодие и постоянна незадоволеност. Или да изберем да търсим Божията слава, Неговото присъствие и Неговата воля, както направи Неговия народ:
И всичките оцелели люде послушаха гласа на Господа своя Бог и думите на пророк Агея … и людете се убояха пред Господа."( 12 стих )
И сега забележете - Бог е верен! Той няма да ни остане длъжен:
"Аз съм с вас, казва Господ" ( 13 стих ),"ободрете се всички люде на тази земя, казва Господ и работете ; защото Аз съм с вас, казва Господ на Силите." ( Агей 2:4 )
Нека да работим за Господа! Нека да работим за нашия Бог! Той го заслужава! Вижте Неговото прекрасно обещание в 9 стих, втора глава:
"Последната слава на този дом ще бъде по - голяма от предишната, казва Господ на Силите, и на това място ще дам мир, казва Господ на Силите "
Толкова е вълнуващо това - Божията слава, славата на Вечния Бог, ще се изяви за нас така както никога не се е изявявала от създанието на света! И тук искам да подчертая - славата на Бога е свързана с Неговия дом! Словото казва - "последната слава на този дом ще бъде по-голяма."Ти за кой дом си загрижен? Имаш ли време за Него? Имаш ли време за Божия дом?
"Но сега размислете как ще бъде от днес нататък" ( Агей 2:18 )
Тези, които търсят Неговата слава, те ще я преживеят!

17.04.2001г. Венелин Георгиев

ЕПЦ-Добрич

Приятелството

Преди да разгледаме тази тема, искам да направя някои уточнения. За приятелството в Библията е написано много и това е доста обширна тема, която не може да се разгледа просто с една брошура, като тази. Но ще се постарая да представя основните точки, които разкриват истинското, библейско, близко взаимоотношение - приятелството.
Всеки човек, млад или стар, мечтае да има един или няколко души около себе си, на които може да разчита по всяко време и във всяка ситуация. Това е един вътрешен копнеж за искрени и дълбоки взаимоотношения с близките ни. Не говоря за "ходене" на момче с момиче или за някакви мимолетни, необвързващи връзки, а за нещо дълбоко вътре в душевността на всеки човек. Реалността е, че са изключително малко тези, които са открили този вид взаимоотношения. Болшинството са с разбити сърца, или такива, които търсят, жадуват за истинското приятелство или хора попаднали в капана на примирението, на задоволството от повърхностните неща, като религиозни поздрави или престорени свръхдуховни разговори на още по-духовни теми.
Скъпи читателю, имам добра вест за теб ! Исус умря на кръста за теб и за мен, и тази жертва ни дава пълното право да се наслаждаваме на едни искрени взаимоотношения помежду си. Той ни показа лично пътя към тези взаимоотношения. Гледайки на Неговия живот ние можем да видим едно истинско приятелство с едни обикновени хора, хора като нас.
Първото нещо, което трябва да се запитаме е : Кой може да ми е близък приятел ? Не другарче, не познат или просто дружка, а истински приятел. Исус каза: "Вие сте Мои приятели, ако вършите онова, което Ви заповядвам."Йн.15:14 и това е критерия : Човекът върши ли това, което Исус заповядва ? Съобразява ли се преди всичко, даже преди вашите взаимоотношения, с Думите на Исус ? Това е основата на едно истинско приятелство - вършенето на Божията воля.
Следващото нещо е: Как да вършим Божията воля заедно ? - Отговорът е кратък и ясен - в любов. "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си."Йн.15:13 Замисляли ли сте се какво значи да дадеш живота си ? Често го свързваме с драстични геройски прояви на саможертва, как нашият приятел е на оживен булевард и не вижда връхлитащ камион и ние го избутваме точно в последния момент, а сами оставаме под гумите. Но само това ли е ? По-скоро, само в такива случаи ли можем да дадем живота си за приятелите си ?
О, не - ежедневието е нашия живот ! Чувствата ни, радостите, емоциите, благата ни. Това е то! Дай тези неща, давай ги ежедневно за приятелите си.
В Библията, често животът и душата са взаимозаменяеми, в някои преводи стихът е :"..да дадеш душата си..", а твоята душа е ум, чувства и воля. Значи да дадеш живота си е да даваш чувствата си, умът си, волята си.
Твоите чувства - да можеш да ги изразяваш към приятелите си. Ние сме създадени с чувства, а или ги подтискаме или ги превъзнасяме, но едно от най-важните им предназначения е да ги споделяме. Да вдъхнеш надежда, когато близките ти са в нужда или отчаяни. Да претъпиш, когато ти е трудно, когато мислиш че са те предали и прецакали. Да дадеш от чувствата си повече от колкото имаш. Как? - като вземеш от Божието, от Неговата любов, радост, милост. Отивайки в Неговото присъствие, ти имаш неизчерпаем източник от всичко това. Там извира реката на живота, която може да протече от теб към другите. Само ако позволиш да премине през теб, ще бъдеш и ти благословен .
Твоят ум - мисли как, кога и с какво да благословиш приятелите си. Създавай планове, измисляй изненади, бъди творец на взаимоотношения, не само консуматор. Ако само чакаш да ти правят веселото, всеки ще се дърпа от теб. Никой не обича паразитите - особено духовните паразити. Само гледат да изстискат малко повече от енергията ти, от емоциите ти.
Твоята воля - основата на едно приятелство, не е само чувства, думи или прекарано време, основата е РЕШЕНИЕ. Само върху такава основа можеш да градиш истински взаимоотношения, стабилни във времето. И този градеж продължава да става с решения.
Първото, най-важно решение:
Аз се посвещавам на приятелите си! Отварям вратата на сърцето си за тях.
Вижте, приемайки Исус за личен Спасител, ние влязохме в завет с Него и така в завет с Неговото тяло - Църквата. В Библията навсякъде заветът е свързан с жертва. И това е то - приятелите не идват даром - за приятелството се работи и то усърдно, жертва се и то ежедневно. Ако във връзките ти с околните, най-близки твои същества, не жертваш нищо от себе си, то значи нямаш истински приятели. Ти си попаднал в капана на егоизма, наречен Самота. Ключът от вратата на този затвор е споделянето. Исус каза: Йн. 15:15'' Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си." ...Защото ви ЯВЯВАМ всичко. Това става между нас, споделяме си всичко. Това е в противоречие с философията на този свят: "Спасявай се по единично, да не ти пука за другите ...", споделянето е това, което Исус ни остави. Той сподели любовта Си, тронът Си, богатствата Си, животът Си - всичко.
И така, скъпи братко или сестро, вгледай се внимателно в най-близките си хора и прецени - вършат ли Божията воля. " Не се мамете-''Лошите другари покваряват добрите нрави''"1Кор. 15:33. Когато откриеш удобрен характер, посвети се и работи за да спечелиш сърцето му, доверието му. Служете заедно на Господа, защото каква е целта на едно приятелство? - " да принасяте плод и плодът ви да бъде траен"Йн.15:16.
В заключение искам да кажа, че приятелството стои след твоето лично взаимоотношение с Бог. Нищо не е по-важно от връзката и взаимоотношението ти с Исус. Но забележи, твоята любов към Бог се измерва и с любовта ти към приятелите ти. "защото който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял." 1Йн.4:20 и "Никой няма по-голяма любов от това да даде живота си за приятелите си. " Йн.15:13
Вече 8 години се радвам на едни чудесни приятели. Заедно споделяме и мъките и радостите си. Свидетел съм - Божието слово е вярно и напълно приложимо. Господи благодаря ти, че Си поставил в семейство мен усамотения !
Нека се помолим заедно:

" Господи Исусе, моля Те да ми откриеш къде бъркам във взаимоотношенията си с моите приятели. Аз искам да се променя според Твоята воля, искам да имам преди всичко Твоето одобрение. Господи, благодаря Ти, че на Кръста Ти плати за мен , да имам близки приятели, да не съм самотен, да давам плод в Теб и плодът ми да бъде траен и сега Господи те моля да ми откриеш, кои хора Си определил да бъдат мои приятели и те моля да ми помогнеш да бъда истинско благословение за тях. Доверявам Ти се напълно в Името на Исус.
Амин!"

Николай Тодоров 19.07.1999г
ЕПЦ-Добрич

Бог с теб !

Евангелието на Матей 27:46 казва:
"А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"
Много се вълнувам, когато чета този пасаж! Тук е представен един изключителен момент от историята на вселената. За първи път от вечността Исус Христос бе изоставен от Своя Небесен Баща! За първи път Бог Отец не отговори на Своя Възлюбен Син ! И Исус умря точно поради това. Той изтърпя униженията и отхвърлянето от народа на Израел, понесе болката от бичуването, от трънения венец, от пироните, с които Го приковаха на Кръста. Понесе целия този ужас и остана още жив, дори каза : "Отче, прости им, защото не знаят какво правят.".(Лука 23:34). Това, което наистина Го уби, не бяха раните Му, нито мъченията,нито срама, а прекъснатата връзка с Отца. Сърцето Му бе разбито - Отец Го бе изоставил !!
Аз вярвам, че това е истина за всеки един християнин. Ти може да останеш без работа, без дом, без семейство, без приятели, без свобода, без радост, но ако Бог е с теб, ще можеш да преминеш през всичко това. Но представяте ли си Бог да ни изостави, дори само за минута?! Със сигурност това ще бъде нашия край!
Виждате ли, Бог в Библията има всякакви изпитания. Седрах, Мисах и Авденаго бяха хвърлени в огнената пещ. Израел бе оставен в Египет без свобода и бе подложен на непосилен труд. Всички негови чада от мъжки пол бяха избивани. По късно в пустинята Израел бе оставян без храна, без вода, без всякакви удобства. Йов загуби всичкия си имот, после децата си и после и здравето си. Павел и Сила бяха пребити с тояги, оковани в клада и хвърлени в най-вътрешната част на тъмницата. Ами Давид? Той беше измъчван жестоко от ужасния си грях. Загуби радостта си, мира си, спокойствието си. Душевните му терзания му причиняваха даже физическа болка. Обаче знаете ли аз не видях един определен вид изпитание - без Бог! Виждал съм без всичко друго, но не и без Бог! О, АЛЕЛУЯ - няма такова изпитание ! Исус премина през него за да не преминаваме ние!
Сатана знае как мисълта за това, че Бог ни е изоставил, ни причинява голяма травма. Ние се депресираме, отчайваме, отпадаме - не можем да издържим. Затова врагът удря точно тук. Той иска да ни внуши, че Бог ни е отхвърлил. Но Божието Слово ни казва, че дявола е лъжец и баща на лъжата.
Бог никога няма да ни изостави! Ето какво Той говори в Словото Си:
"Защото Господ няма да остави людете Си, заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде."(1 Цар. 12:22) Алелуя! Сам Исус казва в Мат.28:20 :
"... и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]." Нещо повече, знаете ли как беше наречен Нашият Спасител? В Мат.1:23 (цитира се Исая 7:14) четем едно пророчество за Исус :
"Ето девицата ще зачне и ще роди Син, и ще Го нарекат Емануил, което значи Бог с нас"
Представяте ли си? Името на нашия Бог е - Бог с нас! Можете да заместите думичката нас със своето собствено име и ще видите, че нашия Бог е един личен Бог. Той умря точно заради теб, за да може да бъде винаги с теб! Така че дерзайте възлюбени! Не забравяйте, че през каквото и изпитание да преминавате, колкото и да е тежко, нашият Бог е с нас! Той ще помогне и ще избави. Разбирате ли,Бог не е някакъв любопитен зрител на нашия живот - Той е нашият Личен Спасител - Емануил, личният Бог! Амин!

20.04.2000г. Венелин Георгиев

ЕПЦ-Добрич

За нас

Евангелска Петдесятна Църква - гр.Добрич Основана на 28.02.1998г. Целта ни е да изпълним заповедта на Нашия Господ Исус Христос: Мт. 28:19 "Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]."
Тонко Георгиев	Здравейте	Светлана Винцянова-Георгиева	Бог да Ви Благославя !

От къде идваме?	Къде сме?	На къде отиваме?
От света : място на самота, срам, вина, чужди на Бог и обречени на вечност без любовта и грижата на Нашия Създател и Баща. място на самоизмама и заблуда за това, кoе e ценно и кое не. място, където принципът "по-силният изяжда по-слабия", действа в пълна сила. Там бяхме отхвърлени самотни и заблудени. От къде знаем това , ами вече не сме там :-) , когато си излязъл от нещо ти можеш да го оцениш трезво , но никога докато си в него .	В семейството на Бог! Тук сме добре, много повече от добре. Ние сме спокойни, уверени, в мир с Бога. Е, не живеем сред "цветя и рози", но проблемите тук винаги биват обърнати от Бог за наше добро ! Тук в Божието семейство има утеха , любов, надежда . Самотата и срамът ги няма , безцелното същесвуване умря. Вече сме хора с цел в живота , деца които имат Баща , а не сираци ... Ако искаш да научиш как можеш да станеш дете на Бог, чрез Исус Христос, прочети това кратко, но Вярно послание на Благата вест -> Искам да съм с Исус	В присъствието на Нашия Господ Исус Христос! В небесни места : "Каквото око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърдце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят" ! Вижте, Бог е обещал да ни избави от греха и последствията от него и ще го направи ! Той ни е обещал да ни вземе при Себе Си след нашата смърт и ще го направи! Обещал е още да съди света за всеки грях и беззаконие, за всяка несправедливост и нечестие и ще го направи ! НО Е ОБЕЩАЛ, че всеки, който вярва в сина Му - Исус Христос - ще бъде спасен ! Лично Бог ще избърше всяка сълза от лицето на онези, които страдат заради Него ! И ще БЪДЕ !! Амин!

---

ВАЖНО : Ние държим да не се дели Христовото тяло и ако сме в различни организации, това НЕ БИВА да ни пречи да служим на Бог заедно. За това сме отворени за контакти с всички църкви и отделни християни, които обичат и живеят Исусовото Слово.

Безплатен подарък

Исус Христос Най-великият дар от Бога!

Скъпи приятелю, ако си търсил нещо за забавление, или просто нещо безплатно в мрежата и така си попаднал на нашата страница, не бързай да се разочароваш. Няма нищо случайно на този свят ! Нищо не е по-ценно от благодатта(безплатен дар) на Бога, показана към нас, чрез Исуса. Решението ти да приемеш или отхвърлиш този подарък, който ние искаме да споделим с теб е най-важното решение за твоя живот. Понеже този подарък не е от Нас, а идва от Бога! Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Евангелие от Йоан 3гл. 16 стих) Това което ние лично искаме да ти кажем е : Исус Христос е жив и непроменен и днес ! Той те обича и даде Своя живот за теб, за да не умреш заради греховете си, но да бъдеш спасен и да можеш отново да имаш едно истинско общение с Бога, като Твой Баща. Да това е реалност и в нашия живот! Ето това, което ти предлагаме: Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе! Йов 22:21 Божието Слово ни дава, ясна представа за начина, по който можем да имаме мир с Бога : "Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш."

Сега ако искаш да приемеш Исус Христос за Свой Господ и Спасител, нека се помолим заедно с една простичка и искренна молитва : Господи Исусе, аз вярвам, че Ти дойде на земята и умря на кръста заради моите грехове, Ти беше невинен, но понесе наказанието, което заслужавах аз, заради моя бунт против Бога, заради моето неверие. Сега Господи Исусе, аз вярвам, че точно в този момент Ти ме освобождаваш от моята вина, грях и ме приемаш, като Свое дете. Благодаря Ти Отче! Благодаря Ти Исусе, Ти Си мой Бог и Спасител !

ДОБРЕ ДОШЪЛ В БОЖИЕТО СЕМЕЙСТВО! Скъпи братко или сетро, ти видя, колко е милостив Бог и колко просто и достъпно е направил нашето спасение. Точно толкова, колкото е лесно да съгреши човек, толкова е лесно да приеме прошка !!! Но мили братко или сестро, ние нетрябва да нараняваме Нашия Любим Господ и Спасител, като вършим неща, които са против Словото Му и в противоречие с нашата съвест. Кое Го обижда и по-важното - Кое Го радва, ще намериш в Библията - Божието Слово. Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ. Римляни 6:23 Радвай се ! Ти си спасен ! Имаш вечен живот. Няма да отидеш в ада !! Наслаждавай се на любовта на Бог, защото тя е ИЗОБИЛНА ! "Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот." Ев.Иоан 3гл. 16 стих Пиши ни, за да се радваме заедно! .. :-)) church@epcdobrich.com

Зравейте приятели!

Ето появи се и нашия първи blog!

Харесахме много тази идея и мислим да я ползваме известно време, вместо платен сайт. Тук всеки може лесно да публикува проповеди, свидетелства и всичко, с което нашия Господ Исус Христос радва сърцата ни всеки ден!

Това което усещаме, това което вярваме, това което ни дава радост и сила всеки ден, можем да го споделим с един вик:

Исус е ГОСПОД! Алелуя!

Благодарим на Господа за интернет. Ще се възползваме от тази възможност да споделим, какво Tой прави в нашия живот и се надяваме Неговата Любов да докoсва и вашите сърца.

С любов в Христа:
ЕПЦ Добрич